/Поглед.инфо/ На 22 юни 1941 г. започва най-мащабното военно нахлуване в човешката история. Осемдесет и пет години по-късно проф. Нако Стефанов припомня не само хода на операция „Барбароса“, но и по-малко известните планове за демографско и културно унищожение на цели народи, заложени в Генералния план „Ост“. Разказ за войната, паметта, цената на победата и опасността историята да бъде пренаписвана според нуждите на настоящето.
22 юни 1941 година – Ден на паметта и скръбта
22 юни 1941 г. – денят, в който нацистка Германия нахлува в Съветския съюз. За милиони съветски хора това е повратна точка: мирният живот е внезапно прекратен. В първите часове и дни страната е изправена пред масивни атаки: бомбардировки на градове, гранични битки и бързото настъпление на врага. За много семейства този ден бележи началото на огромни лични трагедии – загуба на близки, окупация, евакуация и множество трудности и страдания.
Но мащабът на случилото се не е обвързан с един-единствен ден, а с четиригодишна война. Самият 22 юни е началната точка. Трагедията се определя от целия последващ ход на събитията: продължителността на конфликта, колосалните човешки загуби, оценени на 26,6–27 милиона в СССР, разрушенията, гладът, блокадата, геноцида спрямо съветските хора.
Съгласно подписаната от Адолф Хитлер на 18 декември 1940 г. Директива №21, повече известна като „Операция „Барбароса“- нем.ез.Weisung Nr. 21. Fall Barbarossa, (наречена в чест на Фридрих I Барбароса – крал на Германия и император на Свещената Римска империя на германските народи), войната срещу СССР следва да бъде завършена за 3 месеца. Поради това германската армия даже не е снабдена със зимна обмундировка. Планира се следното: Да се завземе и окупира Москва – основен политически, социо-демографски, промишлен, финансов, транспортен, културен и прочее център, Ленинград – вторият такъв център, Киев, Минск, Харков и т.н.; Червената армия да бъде разгромена, а нейните остатъци да се изтласкат зад Урал; Да се завземе европейската част на СССР, в която по това време е концентриран над 75% от потенциала на Съветската страна; Всичко това неминуемо ще доведе до капитулация. На територията зад Урал, която според предварителна договорка с Япония се предполага да ѝ бъде предадена, следва да се „монтират“ някакви васални власти.
Обикновено се говори, че нападението на Хитлеристка Германия на Съветския съюз е започнало „в четири сутринта“. Но в действителност събитията се развиват постепенно и тук има един важен нюанс. Първите удари са нанесени около 3:00 ч. сутринта. Но пълномащабното нахлуване на основните сили започва около 4:00 ч. сутринта.
Какво се случва през тези часове:
- Около 3:00 ч. сутринта германските самолети вече се появяват на южните граници. Например, в 3:06 ч. сутринта началникът на щаба на Черноморския флот дава заповед за откриване на огън по самолети, които са нарушили въздушното пространство и се опитват да блокират флота в Севастополския залив;
- Между 3:15 и 3:30 ч. сутринта германската артилерия открива огън по цялата съветско-германска граница, а самолетите поразяват военни и граждански цели – летища, градове - Брест, Гродно, Житомир, Киев и други;
- В 4:00 ч. сутринта, след мощен артилерийски обстрел, авангардните сили на Вермахта, последвани от основните армейски части, започват нахлуването.
Официалното обявяване на войната, обаче, идва по-късно: германският посланик в СССР, граф Вернер фон Шуленбург, предава съответната декларация на съветската страна приблизително час и половина след началото на военните действия.
Каква е била армията на Третия райх през юни 1941 г.?
По време на нападението срещу СССР, германските въоръжени сили (Вермахт, Луфтвафе, Кригсмарине, СС) са наброявали приблизително 7,2 милиона души. За операция „Барбароса“ срещу Съветския съюз Хитлеристка Германия концентрира мощна групировка: приблизително 3,3 милиона души от сухопътните войски, около 150 000 от СС и около 250 000 от Луфтвафе.
Хитлеритската армия в този момент е най-силната в света. Тя се характеризира с:
- Огромен боен опит. Много командири и редови войници имат значитилен боен опит – датиращ още от Първата световна война или по-скорошни кампании (Полша, Франция и други). В няколко ключови кампании тя постига изключителни успехи (цифрите понякога варират леко в различните източници, в зависимост от това как точно се броят началото и краят, т.е. датата на първата битка, дата на подписване на капитулацията, дата на пълна окупация). Но битката срещу Полша през септември 1939 г.) трае около 36 дни. Тази против Дания през април 1940 г. е само 1 ден (9 април). Норвегия (април–юни 1940 г.) - около 63 дни. Нидерландия (май 1940 г.) е около 6 дни. Белгия (май 1940 г.) е18-19 дни. Люксембург (май 1940 г.) е 1 ден. Франция (май–юни 1940 г.) е само 43 дни. Югославия (април 1941 г.) - около 12 дни. Гърция (април 1941 г.) е 24 дни. Критската офанзива (май–юни 1941 г.) е отделна кампания продължила приблизително 13 дни. Ключовият фактор за тези бързи победи е комбинацията от изненада, ефективно използване на «блицкриг», т.е. «светкавична» или «мълниеносна война». В някои случаи присъства недостатъчна координация или нежелание на някои страни да участват в продължителни бойни действия.
- Стратегия и тактика. Концепцията за блицкриг („светкавична война“) е била в основата ѝ. Същността ѝ е бърз пробив на вражеската отбрана с помощта на щурмови групи от танкови формирования, подкрепени от авиация и моторизирани части, за да се предотврати окопаването на противника и организирането на отстъпление. Войските разполагат с модерна за времето си техника: танкове (включително Panzer III и Panzer IV), щурмови оръдия и артилерия. В пехотните дивизии, обаче, значителна част от артилерията остава теглена от коне, въпреки че общото ниво на моторизация е високо. Луфтвафе притежава значителна мощ, включително съвременни изтребители, например, «Messerschmitt Bf.109F“ (Ме‑109) и бомбардировачи. Силите са групирани в големи оперативни единици – армейски групи („Север“, „Център“, „Юг“), което позволява координацията на мащабни офанзиви. Като използват тактическата изненада, значителният си опит и добре разработения стратегически замисъл на „Блицкриг-а“ хитлеристката армия настъпва в гореспоменатите три основни колони – група армии «Център» (командващ генерал-фелдмаршал Федор фон Бок), группа армии «Север» (командващ - генерал-фелдмаршал Вилхелм Ритер фон Лееб) и группа армии «Юг» (командващ - генерал-фелдмаршал Герд фон Рундщедт). Тук следва да се спомене и Немско-Финската група войски (командващ - фелдмаршал Карл Густав Емил Манерхейм), която заема фронта по продължение на съветско-финската граница. Преди нахлуването са създадени необходимите резерви от боеприпаси, гориво и храна. Същевременно нацистката армия има и своите слабости: надценяване на възможностите на «блицкрига», подценяване на ресурсите и устойчивостта на противника, както и проблеми с надеждността на някои видове техника в трудни условия (например през кални сезони или силни студове).
Кои други страни участват в нападението на 22 юни 1941 г. и във войната срещу СССР?
Освен Третият Райх в нападението срещу СССР на 22 юни 1941 г. участват още две държави: Румъния и Италия. Румънски войски, заедно с части на Вермахта, преминават границата в този ден. Една от целите на Румъния е да си възвърне Бесарабия, която е част от Молдовската ССР.
Бенито Мусолини, като съюзник на Хитлер, обявява война на СССР едновременно с Германия на 22 юни. По-късно „Италианският експедиционен корпус в Русия“ е изпратен на Източния фронт. Други държави се присъединяват малко по-късно: Словакия на 23 юни; Финландия на 25-26 юни; Унгария на 27 юни.
По-късно много държави, например, Хърватия, Испания и отделни доброволчески формирования от редица други страни, активно подкрепят Германия и впоследствие се сражават на Източния фронт. Но техните войски не преминават границата на самия 22 юни 1941 година.Така че, ако стриктно вземем датата 22 юни 1941 г., освен Германия, това включва Румъния и Италия. Но ако разгледаме цялата кампания като цяло, коалицията се оказва значително по-широка.
Нека да разгледаме подробно кои държави и формирования участват във войната на Източния фронт срещу СССР в периода 1941–1945 г., като ги разделим по категории.
Основни съюзници на Хитлеритска Германия
1. Румъния – Разполага големи сили: 3-та и 4-та армии и части на ВВС. Участва в превземането на Бесарабия и Одеса, след което действа в южния сектор на Източния фронт включително при Сталинград. Общо около 30 румънски дивизии участват във войната срещу СССР.
2. Унгария - През 1941 г. изпраща „Карпатската група“, след това 2-ра армия, съставена от 10-15 дивизии. Активно участва в битките на Дон и при Сталинград, където претърпява тежки загуби. По-късно действа в Карпатите и Унгария.
3. Финландия води отделна война срещу СССР, стремейки се да си върне териториите, загубени през 1940 г. по време на Съветско-финската война, известна още като «Зимната война»(1939-1940 г.). Финландската армия (около 16 дивизии) напредва в Карелия, блокира Ленинград от север и контролира значителна част от Карелия. Излиза от войната през септември 1944 г.
4. Италия - „Експедиционни сили в Русия“ (CSIR, 3 дивизии), след това 8-ма армия (до 10 дивизии). Действа на Дон, претърпява катастрофални загуби по време на съветската офанзива през зимата на 1942-1943 г. След капитулацията на Италия през 1943 г., остатъците от италианските войските са изтеглени.
5. Словакия - Експедиционните сили -около 3 дивизии, са изпратени на Източния фронт. Участва в битки в Украйна през 1941-1942 г. До 1943-1944 г. бойната ефективност намалява и някои войници преминават на страната на съветските партизани.
6. Хърватия - Изпраща на фронта „Хърватския легион“, представляващ пехотен полк, който по-късно е увеличен, както и въздушни и военноморски части. Действа главно в южния сектор на фронта, т.е. Донбас и Северен Кавказ.
Доброволци и колаборационистки сили
Тези сили са набирани от граждани на окупирани страни или доброволци от неутрални държави:
- Испания - „Синя дивизия“ (División Azul, 250-та пехотна дивизия на Вермахта). Воюва близо до Ленинград и Новгород (1941–1943), след което е изтеглена. Някои доброволци остават до 1945 г.;
- Франция - Доброволчески легион, по-късно разширен в 33-та СС дивизия „Шарлеман“(Карл Велики). Това е последното военно формирование, което защитава Райхсканцеларията на Хитлер в дните на падането на Берлин под ударите на Червената армия 23-ти срещу 24 април. От приблизително 1100 останали бойци на дивизията, около 300 се записват като доброволци. Батальонът е включен в състава на 11-та доброволческа моторизирана дивизия на СС „Нордланд“. Французите се сражават по улиците на Берлин, включително в квартал Нойкьолн, а последната им позиция и команден пункт се намират близо до Райхсканцеларията. На сутринта на 2 май, след е обявена капитулацията на берлинския гарнизон, последните 30-ина бойци на „Карл Велики“ напускат бункера на Райхсканцеларията;
- Белгия - СС легиони и бригади („Валония“, „Фландрия“);
- Нидерландия - Доброволчески легиони, след това 23-та СС дивизия „Недерланд“;
- Дания - СС Доброволчески корпус „Данмарк“, по-късно части от 11-та СС дивизия „Нордланд“;
- Норвегия — доброволци в СС, включително 5-та СС дивизия „Викинг“ и 11-та „Нордланд“.
- Балтийски държави - естонски и латвийски СС дивизии, полицейски батальони;
- Украйна - СС части - „Галиция“, полицейски батальони, спомагателни формирования;
- Русия и други народи на СССР - РОА, т.е.»Руска освободителна армия», начело с генерал А.А.Власов, РОНА, т.е. «Руска освободителна народна армия» на Бронислав Камински, казашки части под ръководството на П.Н.Краснов, полицейски и охранителни батальони. Всички те са примери на колаборационизъм, т.е. на сътрудничество с врага.
Държави, които формално не са воювали на Източния фронт, но са предоставяли подкрепа на Третия Райх
- България - не изпраща войски на Източния фронт, но предоставя на германците своите бази, комуникации и ресурси; българските войски действат на териториите на тогавашна Югославия и на Гърция, освобождавайки германски части за изпращане на Източния фронт. За тази цел е създаден Български окупационен корпус с численост 58 000 души до края на 1943 г. в Македония, Поморавието и Западна Тракия. Този корпус е подчинен на командването на група армии «Е» на Третия Райх. Има участие и на български кораби и самолети в противолодъчната отбрана на Черно море, например, има сблъсъци със съветски подводници – случая с инцидента с Щ-204 през декември 1941 г. Царска България обявява война на 13 декември 1941 г. на САЩ и Великобритания, която коства бомбардировки на редица градове, включително столицата София и хиляди жертви. Не бива да се забравя, обаче, че след 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт организира включването на България във войната срещу Хитлеристка Германия в две фази. Формира се нов тип анифашистка армия. Създадени са три български армии с общ брой приблизително 500 000 души. Около 300 000 войници и офицери участват пряко в боевете срещу германците. Те включват: бивши военнослужещи от царската армия, партизани и доброволци. Във втората фаза на българското участие българските войски действат като част от 3-ти Украински фронт под командването на маршал Ф. И. Толбухин.
Театри на военните действия включват: Югославия - Участие в освобождението на страната, съвместни операции с Народноосвободителната армия на Югославия (НОАЮ) на Йосип Броз Тито; Унгария - Битки срещу германски и унгарски войски, включително в района на езерото Балатон; Австрия - Участие във Виенската офанзива (март-април 1945 г.); Словения, Босна - Довършване на остатъците от Вермахта и хърватските сили през май 1945 г. Бойните действия на българските войски приключват около 15 май 1945 г., когато довършват отделни части на Вермахта в Австрия, Словения и Босна. Българските сили нанасят загуби на противника: над 60 000 войници и офицери са убити, а над 200 000 са извадени от строя. Българските загуби през този период възлизат на приблизително 32 000 души - убити, ранени, починали от болести и рани. По този начин това участие «измива» срама от лицето на България, поради съюза ѝ с Третия Райх.
- Швеция снабдява Германия с желязна руда и разрешава транзита на германски войски през своята територия.
- Португалия търгува с Германия, включително с волфрам.
Каква е целта на Третия райх с операция „Барбароса“ и нападението на СССР?
Относно Генерален план «Ост»
Целите на операция „Барбароса“ са сложни, преплитат се военните, икономическите и идеологическите мотиви на нацистка Германия. Като цяло ръководството на Райха се надява, че светкавичната победа над СССР най-накрая ще затвърди господството на Германия в Европа. Но отвъд самия план «Барбароса» в съпътстващите го документи и идеологически насоки, наистина се зараждат идеи, които имат за цел „окончателно решение на Руския въпрос“. Става дума за Генералния план „Ост“. Той е разработен паралелно и предвижда радикални промени в демографската и културната ситуация в окупираните територии. Нацистите планират:
- Физически унищожаване на значителна част от населението;
- депортиране на огромни маси хора, например около 65% от западните украинци, 75% от беларусите отвъд Урал;
- Провеждане на политика на германизация на останалите хора;
- Умишлено подкопаване на „биологичната сила“ на народа чрез насърчаване на контрацепцията, овишаване на детската смъртност чрез различни специални мерки и намаляване на медицинската подготовка.
Целта на всичко това е системно унищожаване на държавността, културата и демографския потенциал за да се разреши окончателно „Руския въпрос“.
Инициатор на Генерален план «Ост» е Райхсфюрерът-СС Хайнрих Химлер. От есента на 1939 г. той заема поста Комисар на Райха за консолидацията на германския народ. Той лично ръководи въпроса за преселването и колонизацията на Изток. В разработването едновременно участват няколко ведомства:
- Главно управление за сигурност на Райха (RSHA);
- Министерство на Райха за окупираните източни територии ръководено от Алфред Розенберг;
- Главно управление на СС за расова и преселническа политика;
- Институтът за селскостопански науки и селскостопанска политика към Берлинския университет „Фридрих-Вилхелмс“. Директорът на института професор Конрад Майер-Хетлинг, също има значителен принос.
Планът се основава на нацистката расова доктрина и идеята за „жизнено пространство“ (Lebensraum). Той предвижда радикална реорганизация на Източна Европа след победата на Райха. Накратко ключовите моменти:
- Масови депортации и унищожение. Планира се депортиране или физическо унищожение на значителна част от местното население. Например, според някои оценки, той включва депортирането на приблизително 31 милиона души от западните райони на СССР, балтийските държави, както и от Генерал-губернаторството, т.е. Полша и Протектората Бохемия и Моравия;
- „Германизация“. Частта от населението, считана за расово подходяща от нацистите, трябва да бъде асимилирана – лишена от националната си идентичност и индоктринирана с немския език и култура;
- Колонизация. Освободените земи трябва да бъдат заселени от германци. Планът предвижда да се преселят между 5 и 12 милиона германски заселници. Източноевропейските територии трябва да бъдат превърнати в крепости за германска колонизация;
- Икономическа експлоатация. Ресурсите на регионите трябва да бъдат изцяло използвани за Райха;
- Териториално разделение. В някои от завзетите земи трябва да бъдат създадени марионетни държави под германски контрол, за да се опрости администрирането и експлоатацията.
Въпреки че планът е разработен като дългосрочен, т.е.приблизително 30 години, някои от елементите му са били прилагани на „експериментална основа“ още преди края на войната – например в Полша и в определени региони на СССР.
Съществуването на Генерален план «Ост» за първи път става широко известно по време на Нюрнбергския процес (1945–1949 г). В края на 80-те години на ХХ век в германските архиви са открити много документи, а през 2009 г. те са публикувани изцяло. По-специално, версията на Майер е публикувана на уебсайта на Хумболтовия университет в Берлин.
От досегашните публикации става ясно, че това не беше просто сух план за преселване, а добре обмислена система за социо-демографско убийство на една цивилизация.
Защо не стана възможна реализацията на «Барбароса» и Генерален план «Ост»?
Несъмнено трябва да си зададем и този въпрос – защо не се реализираха тези планове на Третия Райх? Накратко ще отговорим - защото още от първия трагичен ден 22 юни 1941 година, от първия ден на нападението на нацистка Германия, обединила около себе си почти цялата Западна Европа, тя се сблъска с непреодолима сила – тази на «Руския свят» във формата СССР, т.е. на голямото евразийско цивилизационно пространство, чието социокултурно ядро са източнославянските народи, но с тях редом са и множество други народи, народности и етноси.
В трагедията на първите поражения и неоценими по своите мащаби загуби, в ужаса от невъобразимата жестокост на завоевателите, в нечовешки страдания се ражда нажежения до бяло мълчалив и страшен гняв, превръщаш волята на народа в кремък, саможертвата в името на Родината в беззаветен подвиг. С тази непреодолима сила се сблъска Третият Райх и се разсипа като пясъчна фигура. След 22 юни 1941 година последваха четири безкрайни години война, страшни сражения – Москва, Сталинград, Курск и Берлин, морета от кръв и океани от мъка. Но пътят към Великата победа започва от този най-трагичен ден, когато от милиони домове в градове и села тръгват към своята саможертвена Голгота, към фронта бащи, братя и синове, мъже и жени, народ. Тръгват на Отечествена война!!!
Вместо заключение няколко думи за поуките
Днес 85 години от 22 юни 1941 година се питаме каква може да бъде поуката от този ден. Защото наблюдаваме как самоуверено се кове Четвърти Райх, нишо ново не научил и нищо старо не забравил. Отново се чува стария възглас «Drang nach Osten“/Натиск на Изток/. Поставя се цел заедно със стария съюзник – наследниците на Степан Бандера,т.е. с Укрорайха, да се предаде урок на Русия. Дали някой не си е взел поука от историята?
Край
