Великият учен Нилс Бор няма шанс срещу Чърчил и Рузвелт - (Част втора)
Бор реши да намери достатъчно авторитетен човек, който би могъл да ходатайства за него пред министър-председателя. Отначало той отиде при сър Хенри Дейл, председател на кралското дружество, доколкото той като член на консултативния съвет на проекта „Тюб Ълоиз“ беше посветен в тайната и разбираше какво е поставено на карта. [...] Той написа писмо на Чърчил и помоли Черуел да проследи то да попадне в ръцете на самия министър-председател: „Не ме напуска мисълта – писа той, - че още сега науката е близо до осъществяването на проекта, който ще донесе на човечеството или небивало нещастие, или нечувана полза“. Като подчертаваше важността на срещата на Бор с министър-председателя, Дейл посочваше особеното положение на великия учен: „Мисля, че учените от целия свят единодушно го признават за пръв сред тези, които сега работят активно във всички области на науката.“
„Оръжието, което ще връчи съдбата на света в ръцете на тези, които го владеят, продължаваше Дейл, се създава от най-видните учени на САЩ и Англия главно върху базата на теоретичните работи на Бор, а в последно време и при неговото непосредствено участие.“ [...]
Преговорите на Бор с Чърчил завършиха с пълен провал. И двамата участници си даваха сметка за това. Това трагично сблъскване на личности и несъвместимост на характери оказа влияние върху по-нататъшния ход на историята и може би върху цялата съдба на човечеството. [...]
Макар че печално знаменитият разговор на Бор и Чърчил не е бил записан, мемоарите на Чърчил позволяват да се съди за това, че още преди срещата с великия учен английският министър-председател рязко се е обявявал против идеите, които защитаваше Бор. [...] Бор просто нямаше шансове. [...]
През септември американският президент и министър-председателят на Англия трябваше да обсъдят въпроса за контрола над атомната енергия.
И двамата лидери бяха разговаряли с Бор и сега те се обърнаха към предложенията му. Но неприязънта на Чърчил към видния датски физик и неговите идеи не изчезна, той продължаваше твърдо да държи на мнението си. Английският министър-председател категорично възразяваше против разгласяването на каквито и да е данни за резултатите от работата в областта на атомната енергия и Рузвелт, който преди месец прояви жив интерес към новото смело решаване на проблема, го подкрепи. Ръководителите на двете страни единодушно се съгласиха да насочат усилията си към поддържане и увеличаване на преимуществото на САЩ и Англия в областта на атомната енергия и дадоха заповед за запазване на абсолютна тайна.
Има всички основания да се предполага, че Чърчил рязко е критикувал Бор. И макар че преговорите в Хайд парк не са записани, наистина резултатите от тях са оформени официално. Известни са думите на Чърчил, казани на Черуел, а преди това на Рузвелт: „Президентът и аз сме сериозно обезпокоени от професор Бор. Как се е случило, че той е допуснат до работата? Той, такъв ярък привърженик на гласността! Та той е разказвал за провеждащата се работа на съдията Франкфуртер, който озадачи немалко президента със своята осведоменост. Той сам призна, че редовно си кореспондира с руски професор стар негов приятел, на когото веднъж е писал по тази проблема, а може би продължава да пише и сега. Този професор е убеждавал Бор да отиде в Русия, за да обсъдят някои научни проблеми. Какво значи всичко това? Според мен Бор трябва да бъде арестуван или най-малкото да му се посочи, че той е на границата на държавното престъпление.“
Както изглежда, тази толкова яростна атака е разколебала Рузвелт и го е заставила да се усъмни в правотата на Бор. [...]
Бор възприе тежко обвиненията в нелоялност и заплахата от арестуване, обаче се постара да се отнесе към тях трезво. Въпреки това той не прекратяваше усилията си, докато не доказа своята невинност. Той неведнъж разговаря с Черуел, Буш, Гроувз и други авторитетни лица, разказа им за станалото с най-малки подробности и даже представи писмени документи. Действията на Бор и неговата загриженост не можеха да бъдат продиктувани от по-честни и добросъвестни намерения. [...]
С какво да се обясни този внезапен поврат в позицията на Рузвелт? Защо сърдечността и пълното взаимно разбирателство само след месец отстъпиха място на решителен отказ от идеите на Бор и на студено подозрение, или във всеки случай на съгласие с подозренията на Чърчил. Никой не можеше да отговори на този въпрос... Може би Рузвелт е отстъпил под натиска на Чърчил. А може би се е почувствал твърде уморен и не е можал да отстои собствените си възгледи. [...]
Буш във Вашингтон продължаваше да настоява да се създаде комитет по разработване на методите на следвоенния атомен контрол и политика. Тревогата му се предаде и на други учени. По настояване на Сцилард Айнщайн изпрати писмо на Бор и Рузвелт. Сцилард подчертаваше, че политическите дейци, които естествено нямат представа за ядрената енергия, не са в състояние да осъзнаят страшната опасност, която тя таи в себе си. Затова в писмото си Айнщайн предложи хората, които имат непосредствено отношение към атомната енергия, да кажем Комптън в САЩ, Черуел в Англия, Капица и Йофе в Русия и Бор да се срещнат, за да обсъдят плановете за международното използване на атомната енергия. „Не казвайте, че това е невъзможно, писа Айнщайн на Бор – по-добре почакайте няколко дни, докато не свикнете с това необикновено предложение“. [...]
На 11 август „Таймс“ публикува писмото на Бор под наименование „Науката и цивилизацията“. В това писмо той най-сериозно предупреждаваше:
„Освобождаването на гигантско количество енергия чрез използване на делението на атомното ядро, означаващо истинска революция в разпределението на ресурсите, неизбежно ще предизвика у всекиго въпроса накъде води цивилизацията прогресът на физичните науки.
...Съвършено очевидно е, че ужасната разрушителна сила, попаднала в ръцете на човека, може да стане смъртоносна заплаха за неговото съществуване, ако човешкото общество не се приспособи към новите изисквания. Цивилизацията е изправена пред избор, който може би е най-сериозният през цялата й история и съдбата на човечеството зависи от способността на хората да се сплотят пред лицето на общата опасност и съвместно да използват плодовете на страхотните открития, които създава стремителният прогрес на науката.
Срещу новата разрушителна сила няма защита. Въпросът се заключава в това да се организира световно сътрудничество и да се предотврати използването на новите източници на енергия във вреда на човечеството. Възможността за международно регулиране, което да преследва тази цел, трябва да бъде обезпечена от самия размах и своеобразния характер на усилията, които ще изключат създаването на ново ужасно оръжие.
Въпреки това е съвършено очевидно, че никакъв контрол не може да бъде ефективен без свободен достъп до пълната научна информация и без предоставяне на възможност за международен контрол над всички предприятия, които могат в противен случай да станат източник на катастрофа.
Без съмнение подобни мерки ще доведат до отменяне на всички бариери, които досега се смятаха за необходими за защита на националните интереси, но които сега ще пречат за създаването на обща сигурност срещу нямащата равна на себе си заплаха. Разбира се съществуващото крайно опасно положение изисква добра воля от всички държави, обаче е необходимо да се помни, че ние имаме работа с опасност, която потенциално може да заплашва самото съществуване на цивилизацията“.
Едва ли Бор можеше да направи повече. Ученият, чийто интелект способства за създаването на атомната бомба, не жалеше сили, за да превърне пуснатия на свобода дъх от източник на възможна смъртна опасност в благодеяние на човечеството.
https://jew-observer.com/stranicy-istorii/nils-bor-i-sovetskaya-razvedka/
Нилс Бор и съветското разузнаване
Иосиф Телман
август 2015
Нилс Бор принадлежи към онези знаменити хора, велики учени, които са повлияли върху съдбините на света. Той още преди появата на ядреното оръжие разбира, че да се направи светът безопасен при средствата за масово унищожение може само чрез честен диалог и желание за решаване на въпросите, свързани с производството и прилагането на ядреното оръжие, в духа на равноправното сътрудничество на учените и правителствата на всички страни. Бор е бил привърженик на международния обмен на научните постижения.
В редица публикации на историци може да се срещнат намеци и дори преки твърдения, че Нилс Бор уж е бил съветски агент и е снабдявал Кремъл с информация за дейностите за създаване на атомно оръжие, провеждани в САЩ и Англия. Разбира се, няма никаква почва за подобни твърдения. Нилс Бор не е такъв човек и не е такава фигура, която може да е нечий агент, още по-малко - съветски шпионин. Обаче определени контакти със съветското разузнаване възникват у Бор, когато то се обръща към него за консултация. Във всеки случай, състояли са се две срещи на Бор с пратеници на Москва. Възможно е той дори да не е предполагал, че те са пратени от съветското разузнаване.
През есента на 1945 година в програмата на провежданите в СССР дейности за създаване на атомно оръжие настъпва критичен момент. Трябва да се започне създаването на първия съветски атомен реактор. Учените обаче не са единни в оценката на представените от разузнаването материали, тъй като информацията е противоречива. Американците използват два типа реактори: графитни и работещи с тежка вода. Възниква голям риск при използването на образците на уран-235, доставени от военното разузнаване. Трябвало е да се вземе решение по какъв път да се тръгне при създаването на първия съветски реактор. Как да се реши проблемът? На съвещание при шефа на съветския атомен проект Лаврентий Берия е изказано мнение, че е добре да се консултират с Нилс Бор. Ако той се съгласи да отговори на въпросите, интересуващи съветските учени, това би позволило да се реши проблемът, да се вземе правилното решение.
“Кого да пратим? Та той не с всекиго би поискал да говори, още повече по такъв въпрос” - пита Берия. Предлагат кандидатурата на Капица, който е отдавнашен познат на Нилс Бор, много пъти е общувал с него. Той обаче не устройва Берия, държи се независимо и това хич не се харесва на Лаврентий Павлович. Освен това, Капица слабо подхожда за ролята на представител на разузнаването с всичките му специфични особености. Академик Курчатов и професор Кикоин предлагат на среща с Бор в Дания да замине, съпроводен от офицери от разузнаването, професор Зелдович, работещ при Курчатов. Генерал Павел Судоплатов пише, че “Зелдович също не подхожда за тази роля, понеже не е сътрудник на разузнаването и ние не бихме могли при необходимост в командировката да му разкрием агентурните ни връзки зад граница. Това обстоятелство ни принуди да заложим на тези учени, които работят в апарата на органите на разузнаването. Изборът не беше голям” (виж П. Судоплатов. Спецоперации. Лубянка и Кремль 1930-1950 годы. М., “Олма-Пресс”, 1999).[...]
А сега да се върнем отново към съветското разузнаване и към неговия план с помощта на Нилс Бор да се получат необходимите сведения по какъв път да се тръгне при строителството на атомния реактор - да се създаде графитен или работещ с тежка вода. Напомняме, че този въпрос поражда криза в реализирането на съветската атомна програма. Предложението на Курчатов да се проведе консултация с Бор, който се е върнал от САЩ в Дания, е поддържано от Берия и от началника на отдел “С” на НКВД Судоплатов.
Решено
е да бъде пратен при Бор професор Яков
Петрович Терлецки - заместник-началник
на отдела “С” по науката. Спират се на
неговата кандидатура, понеже той е учен,
физик и заедно с това разузнавач.
Заместникът
на Судоплатов полковник Лев
Василевски
подготвя плана на операцията под кодовото
название
“Мисия
Т». Планът
предвижда да бъдат командировани в
Копенхаген Терлецки и полковник
Василевски,
за
да може навреме чрез приятелите от
датската Съпротива и с участието на
съветското посолство в Копенхаген да
се получи съгласие от Бор за среща със
съветския учен. Освен това, за Терлецки
е трябвало да бъде подготвен въпросник,
с чиято помощ може да се получат
допълнителни данни за американския
атомен проект. Набелязано е да се получи
препоръчително писмо за Терлецки от П.
Капица, който е бил добре познат с Бор
и неговото семейство.
Планирано
е при отговорите на Бор да не се водят
никакви записки, а след връщането в
посолството всичко да бъде възстановено
по памет и в отпечатан вид материалите
да се доставят в Центъра.
Отговорността за провеждането на операцията и за доставката на материалите от Нилс Бор се възлага на полковник Л. Василевски. В Копенхаген той трябва да играе ролята на шофьор на колата на посолството.
Берия
одобрява
плана.
Той
вика при себе си Судоплатов и Терлецки.
Като
разбира, че Терлецки не е много силен в
английския език, Берия предлага с него
да пътува преводач от наркома по външната
търговия Арутюнов (виж
А. Колпакиди, Д. Прохоров. Все о внешней
разведке. М., из-во «АСТ/Олимп», 2002).
На
31
октомври
1945 година
Терлецки, Василевски и Арутюнов пристигат
в
Дания.
Бор
обаче в течение на две седмици не приема
пристигналата в Копенхаген делегация,
но накрая своята роля изиграва
препоръчителното писмо от академик
Капица. Те са били отдавнашни приятели
още от онези времена, когато са работили
заедно при Резерфорд.
В
резултат стават две срещи на Бор със
съветските представители (на
14
и 16 ноември
1945 година),
където
той, в присъствието на сина си, говорещ
малко руски, отговаря на поставените
въпроси чрез преводача Арутюнов. Общо
въпросите са двадесет и два. Съставили
са
ги
Курчатов и неговите
сътрудници.
Бор веднага
предупреждава: “Намирайки се в САЩ, аз
не участвах в инженерното разработване
на проблема, и затова са ми неизвестни
както конструктивните особености, така
и размерите на тези апарати дори в
някаква тяхна част. Мога да заявя, че
американците прилагат както дифузни,
така и мас-спектрографски съоръжения”.
След като отговаря на всички въпроси, Бор моли сина си да донесе книгата на Смит „Атомната енергия за военни цели” и я подарява на Терлецки, казвайки при това: “В нея вие ще намерите по-подробни отговори на интересуващите ви въпроси”. Следва да се отбележи, че в своите отговори Бор използва максимално сведенията, които вече са били публикувани в американския и английския публичен печат.
Берия подробно долага на Сталин резултатите от пътуването на Терлецки и Василевски в Копенхаген, а отговорите на Бор на поставените въпроси са предадени на Курчатов. След известно време академик Курчатов изпраща на Берия и Судоплатов документ, в който се съдържа оценка за отговорите на датчанина:
“На
Нилс Бор са зададени две групи въпроси.
1.
Засягащи
основните направления на дейностите.
2.
Съдържащи
конкретни
физически данни
и
константи.
Определени
отговори Бор е дал на първата група
въпроси. Бор
дава
категоричен отговор на въпроса за
прилаганите в САЩ методи за получаване
на уран-235,
което
напълно удовлетворява член-кореспондента
на Академията на науките професор
Кикоин, поставил
този въпрос.
Нилс
Бор прави
важна забележка, засягаща ефективността
на използването на уран в атомната
бомба. Тази забележка трябва да бъде
подложена на теоретичен анализ, който
следва да бъде възложен на професорите
Ландау,
Мигдал и Померанчук. Академик Курчатов”
(виж
Н. Зенькович. В тени Кремля. Смоленск,
«Русич», 2000).
Завършвайки
разказа за операцията “Мисия
Т”,
трябва
да кажем нещичко за главния герой на
тази операция - Яков
Терлецки.
Той
е бил способен физик, но не е бил специалист
по ядрена физика. За Бор Терлецки е бил
непознат, нуждаел се е от преводач и е
смогнал само неловко да произнесе
научения наизуст въпросник. В
своите
спомени, които той озаглавява “Операция“
“Разпит
на Нилс Бор”, Яков
Петрович сам признава, че
е
бил принуден като папагал да задава
въпроси, без да проявява каквато и да
било инициатива.
По-нататък
той работи успешно, бил е голям специалист
в областта на магнитната индукция и е
удостоен с Ленинска и други премии. За
пътуването при Бор обаче неговата
кандидатура е далеч не най-добрият
избор. Видимо, главен критерий при този
избор е била неговата близост до
спецслужбите. Датският
учен се старае да не афишира своите
контакти със съветските представители,
станали през 1945 година. Така, посещавайки
Москва през 1961 година по случай студентския
празник “Ден на физика”, той се прави,
че не е познал присъстващия там Терлецки.
[...]
В
следвоенните
години,
без
да прекратява научните изследвания,
особено по проблемите на взаимодействието
на елементарните частици със средата,
Нилс Бор отделя много внимание на
обществената дейност, изнася лекции в
много страни, публикува статии, включително
на
философски теми.
През
1950
година
Бор публикува
открито писмо до ООН, настоявайки за
мирно сътрудничество и свободен обмен
на информация между държавите като
залог за построяването на “открит
свят”.
Бор създава
крупна
международна
школа
за
физици и е направил много за сътрудничеството
на учените от целия свят. Ръководеният
от него институт по теоретична физика
в Копенхаген става наистина крупен
международен център. В своя институт
той приема и съветски учени, някои от
тях работят там дълго време.
Нилс Бор умира на 18 ноември 1962 година от сърдечен пристъп. Урната с праха му се намира в семейната гробница в Копенхаген. В ХХ век има много знаменити физици. Всепризнато е обаче, че след великия Алберт Айнщайн втори е Нилс Бор.
Автор: Иосиф ТЕЛМАН, наблюдател в седмичника “Секрет”, за “Европейски обозреватель»
Бор: гостуване в Съветския съюз през май 1961 г.
http://www.famhist.ru/famhist/hal/0071cb24.htm
Източник: Бесараб М.Я.
Нилс Бор бе почетен гост на веселия студентски празник на физическия факултет на МГУ. Този празник се наричаше празник на Архимед. Той се провеждаше на площада пред университета. Тук се събраха няколко хиляди студенти. Бор изнесе пред тях реч, която превеждаше Ландау. Слушаха Бор с възторг. След края на веселото представление Бор записа в книгата за почетни гости на МГУ: “За мен беше голяма наслада и вдъхновяващо преживяване да посетя величествените здания на Московския университет, да се запозная с превъзходните условия, създадени сред неговите стени за обучение и изследвания във всички области на знанието, да се срещна с много прославени учени, които с ентусиазъм отдават силите си на важни научни търсения и на делото на възпитанието на безчислените студенти на този велик университет. Моето убеждение, че тези усилия ще бъдат възнаградени с грамадни успехи, укрепна особено след срещите със студентите-физици, чийто сплотен колектив, струва ми се, няма равен на себе си никъде по света. Артистизмът и чувството за хумор, проявили се в тяхното ежегодно празненство в чест на Архимед и заслугите му пред човечеството, произведоха на моята жена и на мен наистина неизгладимо впечатление. Нилс Бор -7 май 1961 година". "Колко е щастлив той, - казваше за мъжа си госпожа Маргарет Бор,- че Ландау е здрав и жизнерадостен. По едно време при нас вървяха нелепи слухове, че той живее лошо. А всъщност, от учениците на Нилс Дау най-малко се е променил. Макар че са минали почти тридесет години, откакто ние се запознахме".
От Замятнин
Ще стане дума за Нилс Бор, който пристигна в Съветския съюз през май 1961 г. Съвсем очевидно е, че няма никаква необходимост да разказвам кой е бил той, какво е направил в науката, къде е роден, в ккави жизнени перипетии се е озовавал в своя дълъг живот и т.н. Всички физици знаят това. И не само физиците.
В програмата на пътуването му в нашата страна бе посещение в Грузия и запознаване със състоянието на физиката в тази република. Известно е как грузинците посрещат гости. И ето, госта го возят с кола в планината да види красотите на Кавказ. По пътя, на един от хълмовете, където има неголяма полянка, е планирана почивка. Постила се покривка, нарежда се храната и започва пикник. В това време пристига друга кола, спира недалеч и нейните пътници също започват да пируват. След известно време от тази група се отделя непознат стар човек с чаша в ръка, приближава се към компанията на Бор и според грузинския обичай кани най-възрастния от тази компания към своята маса. Най-възрастен се оказва Нилс Бор. Но какво е било изумлението му, когато се изяснява, че тук, някъде из дебрите на кавказките планини, съвършено непознати хора и разбира се - не учени, знаят кой е Нилс Бор! Пребиваването Бор в нашата страна се помни като истински празник на физиката. Разбира се, имаше посещения във физическите институти и срещи, вероятно, с всички наши големи физици.
Едно от изказванията на Нилс Бор бе в Института по физически проблеми на Академията на науките на СССР, който още тогава помежду си учените наричаха “капишник” - в чест на директора академик Пьотр Леонидович Капица (1894–1984). След това слово из Москва плъзна разказ за това, което е станало там по време на дискусията.
Някой от присъстващите в залата задал на госта въпрос: от какво се ръководи Бор, общувайки с учениците си. Бор отговорил, а Е.М. Лифшиц превел на руски език: “Господин Бор казва, че при общуването със свой ученик той винаги може да каже, че онзи е “глупак”. Но в тоя момент на трибуната веднага изскочил академик Евгениевич Там (1895–1971) и буквално изстрелял: “Съвсем не това каза господин Бор! Господин Бор каза, че при общуването със своя ученик онзи винаги може да каже, че господин Бор е “глупак”. Когато вълнението в аудиторията малко утихнало, всички чули ехидните думи на Л.П. Капица от залата: “Ето ви разликата между школата на Ландау и школата на Бор”.
Но за студентите-физици кулминация става неговото идване във физическия факултет на МГУ и участието му в ежегодния празник “Ден на Архимед”. Там Бор е най-почетният гост. Дневната част от празника се състояла на улицата, пред входа. Театровизираното със силите на студентите и аспирантите действие става на стълбите, близо до входа за гости са поставени столове, другите зрители запълват цялото пространство между физическия и химическия факултет, а най-отчаяните се изкатерват на пиедесталите на паметниците, обграждайки Столетов и Лебедев. Казват, че като видял подобно стълпотворение, Бор произнесъл: “Никога не съм виждал толкова физици”.
Това обаче още не е била кулминацията. Вечерта в Дома на културата на МГУ показали физическата опера “Архимед”, на която народът винаги се тълпял. Но в този ден ставало нещо невъобразимо. В пространството между стълбите при входа в залата поставили дълга дъска, която заграждала голяма част от площадката, оставяйки само тесен проход, където стояли контрольорите. В Дома на културата има два такива входа и при двата се образувала плътна тълпа от щастливи притежатели на билети и хора без билети, стремящи се да проникнат в залата на всяка цена. Мнозина успели, но не всички и не веднага. Например, Игор Евгеноиевич Там, който разбира се имал покана, напразно се опитвал да пробие тълпата към контрольора, но в края на краищата се наложило съпровождащите го аспиранти просто да го преметнат през дъската. След този паметен ден казваха в числа: колко пъти броят на зрителите надхвърлил броя на местата, колко кресла са счупени и колко странични врати са издънени (и заради това администрацията на Дома на културата уж се зарекла никога повече да не пусне при себе си физици).
...След половин година жената на Бор госпожа Маргарет Бор написа в новогодишното поздравление до Дау и Кор: “Скъпи приятели, ние всеки ден си спомняме за вас, за щастливите дни, прекарани в Москва миналата пролет, и за чудесния ден във Вашия дом. Надяваме се отново да се срещнем с Вас в недалечно бъдеще. С най-добри пожелания. М. В.". На поздравителната картичка била залепена снимка - дом под счупен покрив, брези, а по пътечката върви Нилс Бор. Поглеждайки снимката, Дау се усмихнал: - “Това е къщичката в Тисвиле". Когато Нилс заковал подкова над вратата, го попитали: “Нима вие вярвате, че подковата носи щастие?”
Превод от руски Велиана Христова
Съв.
секретно
От
особена важност
ДЪРЖАВЕН
КОМИТЕТ ПО ОТБРАНАТА
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ГКО-7408ссов
27 януари 1945 г., Москва, Кремъл
За мерките за разширяване на суровинната база за производството на металически уран
1.
Да се организират в България издирване,
разузнаване и добив на уранови руди в
урановото находище Готен и в неговия
район, а също геологическо проучване
на други известни или можещи да бъдат
открити находища на уранови руди и
минерали.
2.
Да се поръча на НКИД на СССР (на др.
Молотов) да проведе преговори с
правителството на България за създаването
на смесено българо-съветско акционерно
дружество с преобладаване на съветски
капитал за провеждане на издирване,
проучване и добиване на уранови руди
на урановото находище Готен и в неговия
район...
Преговорите
с българските власти и цялата документация
по създаването и оформянето на акционерното
дружество да се провеждат,
като находището се нарича радиево.
Председател
на Държавния комитет по отбраната
Й.
СТАЛИН
http://teatrskazka.com/Raznoe/PostanovGKO/194501/gko_7408.html
Проф. Луиза Ревякина, д.и.н. Татяна Волокитина, „Съюзната контролна комисия в България (ноември 1944 – декември 1947 г.) Документи, първа част“, Издателство на БАН “Проф. Марин Дринов”, С., 2018 г.:
Бележка
на С.С. Бирюзов и А.И. Сучков до А.Я.
Вишински и зам-началника на Генералния
щаб на въоръжените сили на СССР армейски
генерал А.И. Антонов за съдържанието на
разговори на сътрудници на английската
и американската мисия в България с
български военни и граждански лица
21
април 1947 г.
Секретно
Екз. № 1
СЪЮЗНА
КОНТРОЛНА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ
21/22
април 1947 г.
№ 0246
Гр. София
До
заместник-министъра на външните работи
на Съюза на ССР др. Вишински
До
заместник-началника на Генералния щаб
на Въоръжените сили на Съюза на ССР
Генерал от армията др. Антонов
Съобщавам
за сведение изказвания на сътрудниците
на английското представителство в СКК
в България майор Ноулес, майор Бикингам
и на сътрудниците на американската
мисия в България А. Борисович и Хорнер
в беседи с офицери от българската армия
и с други български лица.
[…]
След
това майор Ноулес се интересувал от
пристанищата, през които се извозва
уранова руда от България в СССР, какви
кораби пристигат в пристанището на
Бургас, с какъв товар пристигат и си
отиват, интересувал се за числеността
на Бургаския гарнизон, от количеството
на щатни руснаци в гр. Бургас, от
количеството на коли с отиващи си руски
части. […]
*Черно на бяло