Когато през 2022 г. Европейският съюз, САЩ, Великобритания и техните съюзници започнаха най-мащабната санкционна кампания срещу Русия в съвременната история, една от основните цели беше постепенното икономическо изолиране на страната. Ограниченията засегнаха банки, транспорт, застраховане, енергетика, технологии, авиация и десетки хиляди физически и юридически лица. В западните столици се говореше за икономическо задушаване, за прекъсване на международните връзки и за постепенно намаляване на финансовите възможности на Москва.
Четири години по-късно картината изглежда значително по-сложна.
Според публикацията на унгарското издание Világgazdaság, цитирана от редица медии в Източна Европа, Русия е започнала да получава все по-сериозни приходи от сектор, който почти отсъстваше от санкционните дискусии – международния туризъм. Данните сочат ръст на посещенията от чуждестранни граждани, особено от Азия, Близкия изток, държавите от Персийския залив, Китай, Индия и редица страни от постсъветското пространство.
Тук обаче трябва да се направи важно уточнение. Туризмът никога не е бил сравним по обем с приходите от нефт, газ или промишлен износ. Никой сериозен икономист не би твърдял, че туристите могат да заместят енергийния сектор. Въпросът е друг. В условията на санкции всяка сфера, която генерира валута, заетост и международни контакти, придобива по-голяма тежест, отколкото би имала в нормални условия.
Именно затова растящият туристически поток привлича вниманието.
Русия инвестира значителни средства в развитието на вътрешната и международната туристическа инфраструктура още преди началото на конфликта в Украйна. Летищата в Москва, Санкт Петербург, Казан, Сочи и редица други градове преминаха през модернизация. Бяха изградени нови хотелски комплекси, логистични центрове и транспортни връзки. Част от тези проекти първоначално бяха свързани със Световното първенство по футбол през 2018 г., но впоследствие се превърнаха в основа за по-широка туристическа политика.
След въвеждането на санкциите Москва започна да променя фокуса си. Вместо да разчита на европейски туристи, които традиционно формираха голяма част от посещенията, Русия насочи усилията си към азиатските пазари. Бяха въведени облекчени електронни визи, разширени двустранни споразумения и улеснени процедури за граждани на редица държави.
Резултатите започнаха да се появяват постепенно.
Китайските туристи се върнаха след ограниченията около пандемията. Увеличиха се посещенията от Индия. Засилиха се туристическите и бизнес пътувания от Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и други държави от Близкия изток. За много от тези посетители Русия не е политически символ, а туристическа дестинация с огромна територия, богата култура и сравнително конкурентни цени.
Това е моментът, в който започват да се появяват неудобните въпроси за европейската политика.
Ако една от целите на санкциите е международната изолация, защо броят на посетителите расте? Ако Русия трябваше да бъде превърната в затворено пространство, защо все повече хора от Азия и Глобалния юг влизат в страната? И ако западната медийна картина е достатъчно убедителна, защо милиони хора продължават да проявяват интерес към пътувания до Москва, Санкт Петербург, Байкал, Алтай или Черноморското крайбрежие?
Разбира се, тук има и друга страна на историята.
Голяма част от този туристически ръст се дължи не само на класически туризъм, но и на бизнес посещения, образователни програми, конференции и различни форми на икономическо сътрудничество. В статистиката често попадат различни категории пътувания. Затова е трудно да се направи директен извод, че всички нови посетители са туристи в традиционния смисъл на думата.
Но дори това не отменя основния факт. Хората пристигат. Хотелите работят. Ресторантите работят. Транспортните компании работят. Плащат се данъци. Създават се работни места.
Тук се появява и още един аспект, който рядко се обсъжда.
Санкциите са ефективни тогава, когато успяват да ограничат не само финансовите потоци, но и възприятията. Политиката на изолация работи най-добре, когато хората не виждат реалността със собствените си очи, а я възприемат единствено през медиите. Туризмът по дефиниция разрушава подобни бариери. Всеки човек, който посещава дадена държава, неизбежно формира собствена оценка за видяното.
Това не означава, че всички туристи се превръщат в симпатизанти на Русия. Подобно твърдение би било пропагандно преувеличение. Но означава, че между официалните политически послания и личния опит започва да се появява пространство за сравнение.
Именно поради тази причина редица наблюдатели разглеждат туризма не просто като икономически сектор, а като инструмент на така наречената „мека сила“. Не става дума за танкове, ракети или военни бюджети. Става дума за човешки контакти, бизнес връзки, културни впечатления и формиране на репутация.
В този смисъл определението за „тайно оръжие“, използвано от някои медии, е по-скоро публицистична метафора. Реалността е значително по-прозаична. Русия не е открила магическа формула срещу санкциите. Тя просто използва сектор, който остава сравнително трудно уязвим за външен натиск.
Европейската комисия може да ограничи банкови операции. Може да забранява технологии. Може да въвежда ембарго върху определени продукти. Но много по-трудно е да забрани на гражданин на Индия, Китай или ОАЕ да посети Москва, ако собственото му правителство няма подобни ограничения.
Това изглежда логично, но има и един проблем.
Приходите от туризъм са чувствителни към политическата и военната обстановка. Един сериозен инцидент, рязко влошаване на сигурността или нова международна криза могат бързо да променят тенденцията. Историята на световния туризъм е пълна с подобни примери.
Поради това би било прибързано да се говори за стратегическа победа или за окончателен провал на санкциите. Данните показват по-скоро нещо друго. Светът постепенно става по-фрагментиран. Докато Западът гледа на Русия през призмата на санкциите и геополитическото противопоставяне, значителна част от Азия, Африка и Близкия изток продължават да поддържат нормални икономически и туристически отношения.
Именно тук се намира същността на историята. Не в броя на хотелските резервации и не в приходите от туристически услуги. Става дума за границите на западното влияние в един свят, който вече не е толкова еднополюсен, колкото изглеждаше преди десетилетие.
Санкциите продължават да нанасят щети на руската икономика в отделни отрасли. Това се признава и от руски официални представители. В същото време Москва продължава да намира алтернативни маршрути за търговия, нови пазари и нови партньори. Туризмът е само един от многото елементи в тази по-широка картина.
Затова и спорът около ефективността на санкционната политика далеч не е приключил. В Брюксел подготвят следващи ограничения. В Москва търсят следващи обходни маршрути. Между тези две стратегии продължава едно продължително икономическо състезание, в което резултатите рядко изглеждат така, както са били планирани в началото.
