Войната в Украйна постепенно се превърна в най-голямата лаборатория за бойни технологии след края на Студената война. Първоначално вниманието беше насочено към ракетите, артилерията и системите за противовъздушна отбрана. След това настъпи ерата на FPV-дроновете, които промениха логиката на бойните действия на тактическо ниво. Днес вниманието се измества към следващото стъпало – автономните системи, способни не просто да изпълняват команда, а да вземат решения в рамките на зададени параметри.
Именно в този контекст трябва да се разглеждат последните публикации на операторите от руската бригада „Варяг“. Показаните кадри създадоха впечатлението, че модернизираните „Геран“ вече могат да откриват цели по време на полет и да се пренасочват към тях. Ако това действително отразява реалните възможности на системата, става дума за сериозна промяна в ролята на дрона.
Досега „Геран“ беше възприеман преди всичко като евтин далекобоен инструмент за удари по предварително известни координати. Сравнително ниската цена позволяваше масирано използване срещу енергийна инфраструктура, складове, ремонтни бази, горивни депа и логистични възли. Предимството му никога не е било в скоростта или маневреността, а в комбинацията между цена и обсег. При достатъчно голям брой изстреляни апарати противникът е принуден да изразходва скъпи ракети за ПВО срещу значително по-евтини цели.
Показаните кадри подсказват друга концепция. Вместо просто да лети към предварително зададена точка, дронът започва да функционира като въздушен наблюдател, който постоянно анализира пространството под себе си. Според публикуваните изображения алгоритмите разпознават камиони, автомобили, групи хора и други обекти, след което могат да насочат удара към конкретна цел.
Тук трябва да се направи важно уточнение. От публично достъпните материали не може независимо да бъде потвърдено дали решенията се вземат автоматично от бордовия компютър или операторът получава предложение за цел и след това одобрява атаката. Разликата между двете системи е огромна. В първия случай говорим за елементи на автономно оръжие. Във втория – за усъвършенстван инструмент за разузнаване и подпомагане на оператора.
Самият факт, че подобен спор възниква, показва колко бързо се променя средата на бойните действия.
Още по-интересна е информацията за използването на mesh-мрежи. През последната година множество военни анализатори обръщат внимание, че руските дронове все по-често се движат на групи и образуват своеобразни въздушни конвои. Причината вероятно е необходимостта от обмен на данни между отделните апарати.
Подобна архитектура позволява на дроновете да предават информация един към друг, създавайки временна комуникационна мрежа във въздуха. На практика всеки следващ апарат играе ролята на ретранслатор за останалите. Това увеличава радиуса на действие на комуникационните канали и позволява пренос на телеметрия на големи разстояния.
Зад привидно техническия въпрос стои огромна индустриална тема. За да функционира такава система, не са достатъчни само двигателят, корпусът и бойната част. Необходими са процесори, камери, системи за машинно зрение, софтуер за обработка на изображения, комуникационни модули и огромни масиви от данни за обучение на алгоритмите.
Тук се появява най-любопитният детайл в цялата история.
Наблюдатели забелязаха, че системата за разпознаване маркира превозните средства с латинската буква V от английската дума vehicle, а хората с обозначението person. На пръв поглед това изглежда като дреболия. В действителност подобни детайли често разкриват произхода на използваните модели за машинно обучение.
Руски разработчик би могъл също толкова лесно да използва обозначения „человек“ или „транспорт“. Фактът, че системата работи с английски категории, поражда предположения, че поне част от използваните модели са създадени върху западни библиотеки или върху международни масиви от данни, разработени основно в англоезична среда.
Това не е непременно доказателство за зависимост. Световната индустрия за изкуствен интелект е изградена именно върху такива инструменти. Повечето популярни модели за компютърно зрение използват англоезични категории независимо от държавата, в която се внедряват.
Но тук има нещо, което не излиза напълно.
Русия води война, в която санкциите и технологичната блокада се превърнаха в отделен фронт. Ако критично важни елементи на бъдещите бойни системи зависят от технологии, разработени извън страната, възниква въпросът доколко тази зависимост може да бъде използвана като инструмент за натиск.
Споменът за Starlink не е случаен.
През различни етапи на конфликта терминалите на компанията на Elon Musk играеха важна роля и за двете страни. Проблемът не беше само технически. Проблемът беше, че ключово средство за комуникация се намираше извън прякото управление на военните структури, които го използват.
Тогава много анализатори стигнаха до извода, че цифровият суверенитет не е абстрактна концепция. Ако някой друг контролира инфраструктурата, той в крайна сметка контролира и част от възможностите на бойното поле.
Сега подобен въпрос започва да се задава по отношение на изкуствения интелект.
Разбира се, ситуацията не е напълно идентична. Софтуерните модели могат да бъдат копирани, модифицирани и развивани самостоятелно. След като бъдат внедрени локално, възможностите за външна намеса са много по-малки в сравнение със сателитна комуникационна система, която зависи от оператор и орбитална инфраструктура.
Въпреки това съвременната надпревара за изкуствен интелект вече не се определя само от качеството на алгоритмите. Определя се от достъпа до чипове, производствени мощности, центрове за данни и огромни обеми информация за обучение. Именно там се концентрират най-сериозните ограничения.
Случващото се около „Геран“ всъщност показва по-широка тенденция. Войната постепенно преминава от конкуренция между отделни оръжейни системи към конкуренция между индустриални екосистеми. Побеждава не този, който е произвел единичен успешен дрон, а този, който може непрекъснато да съчетава производство на електроника, софтуер, комуникации и бойни платформи.
През последните години Русия значително увеличи производството на безпилотни системи. Украинската страна също изгражда мащабна дронова индустрия, подкрепяна от западни партньори. В резултат фронтът все повече започва да прилича на състезание между инженерни школи и производствени вериги.
Затова и въпросът за произхода на алгоритмите не е техническа подробност. Той е част от по-големия разговор за технологичната автономия.
Според специалисти по безпилотни системи архитектурата на „Геран“ от самото начало е предвиждала значителни възможности за модернизация. Публикуваните снимки на останки от свалени апарати действително показват наличие на свободни интерфейси и резервирани позиции за допълнително оборудване. Това позволява постепенно внедряване на нови функции без цялостно преработване на платформата.
Такава философия на проектиране има очевидни преимущества. Вместо постоянно да се създават нови модели, една и съща конструкция може да се адаптира към различни задачи. Днес носи стандартна бойна глава. Утре получава система за разузнаване. След това – елементи на автономна навигация или групово взаимодействие.
Това е далеч по-икономичен подход от разработването на напълно нова система за всяка следваща задача.
Същевременно колкото по-сложен става един дрон, толкова повече се увеличава зависимостта от високотехнологични компоненти. Двигателят може да бъде произведен в една държава, оптиката в друга, микрочиповете в трета, а софтуерните библиотеки да произхождат от четвърта. Именно затова технологичният суверенитет се оказва много по-труден за постигане от военния.
Историята с английските обозначения върху екрана вероятно няма да промени хода на войната. Но тя осветява една много по-дълбока трансформация. В продължение на десетилетия военната мощ се измерваше с броя на танковете, самолетите и корабите. Днес все повече зависи от алгоритми, центрове за данни и инженери по машинно обучение.
В тази среда въпросът не е само дали един дрон може да намери камион на пътя към целта си. Въпросът е кой е написал кода, обучил модела, произвел чипа и контролирал технологичната екосистема, върху която се изгражда цялата система. Именно там постепенно се премества центърът на тежестта на съвременната война.