През последните седмици вниманието около руските удари срещу Киев постепенно започна да се измества от традиционния въпрос за броя на изстреляните ракети към нещо далеч по-интересно – какви именно оръжия се използват и какви задачи изпълняват те. Причината е проста. В една продължителна война не е достатъчно да разполагаш с мощни ракети. Необходимо е да разполагаш с достатъчно много ракети, които да могат да се произвеждат устойчиво, да преодоляват противовъздушната отбрана и да поразяват цели на приемлива цена.
Именно в този контекст украински източници започнаха да съобщават за появата на ново руско изделие, обозначавано като „Бандерол“. Засега няма официална подробна техническа информация от руските институции, а голяма част от данните идват от военни експерти, специализирани канали и публикации в социалните мрежи. Това означава, че значителна част от информацията не може да бъде независимо потвърдена. Самият факт, че около оръжието съществува подобна информационна мъгла, е показателен. Във военно отношение това обикновено означава, че системата се намира в етап на изпитания или ограничено бойно използване.
Според разпространяваните оценки „Бандерол“ представлява своеобразен хибрид между управляема авиационна бомба и крилата ракета. На пръв поглед подобна комбинация изглежда странна, но тя следва логиката на войната от последните две години. Руската армия натрупа сериозен опит с използването на управляеми авиационни бомби с модули за планиране и корекция. Тези боеприпаси се оказаха значително по-евтини от класическите крилати ракети, но същевременно позволиха нанасянето на точни удари на десетки километри зад фронтовата линия.
Проблемът е, че при по-дълбоки цели подобни бомби вече не са достатъчни. От друга страна, използването на скъпи ракети срещу всяка отделна цел също създава ограничения. Всяка армия, независимо дали става дума за Русия, САЩ или Китай, е принудена да прави сметка между цена и ефективност. Войната не е само въпрос на технологии. Тя е и счетоводство в огромни мащаби.
Затова логиката на подобно оръжие изглежда напълно разбираема. Ако можеш да създадеш боеприпас, който е значително по-евтин от крилата ракета, но има далечина, позволяваща удари на стотици километри, получаваш инструмент, способен да натоварва системите за ПВО на противника и едновременно с това да поразява промишлени цели.
Тук се появява и вторият важен въпрос – защо именно Киев продължава да бъде сред основните цели на подобни удари.
Популярната представа е, че Киев е преди всичко политически център. Това е вярно, но само частично. За военните плановици столицата представлява много повече от административен център. Там са концентрирани командни структури, комуникационни възли, производствени предприятия, ремонтни мощности, складови комплекси и подземна инфраструктура, изграждана още през съветския период.
Сред обектите, които най-често се споменават в руските публикации, е заводът „Арсенал“. Предприятието има дълга история и още от съветско време е свързано с производството на оптични системи, военна електроника и специализирано оборудване. Част от информацията за съвременната му дейност е засекретена, което само увеличава интереса към него като потенциална военна цел.
Някои руски военни коментатори твърдят, че подземната инфраструктура около подобни обекти играе значително по-голяма роля, отколкото се признава публично. Независимо доколко тези оценки са точни, самият факт, че ударите продължават да се насочват към едни и същи райони, подсказва, че става дума за обекти с висока военна стойност.
Тук има и още един детайл, който често остава извън публичното внимание. Всяка модерна армия зависи не само от доставките на оръжие, но и от способността да ремонтира повредената техника. Един танк може да бъде произведен в Германия, една система за ПВО да бъде доставена от САЩ, а дронове да пристигат от различни държави. Ако обаче липсват ремонтни бази, складове за резервни части и квалифицирани специалисти, цялата система постепенно започва да губи ефективност.
Поради тази причина все повече наблюдатели обръщат внимание на факта, че руските удари през последните месеци изглеждат концентрирани именно върху производствената и ремонтната база на Украйна. Това не означава, че подобни удари винаги постигат заявените цели. В условията на война всяка страна има интерес да преувеличава нанесените щети и да омаловажава собствените загуби. Но общата тенденция изглежда достатъчно ясна.
Съществува и още един пласт на проблема. Войната между Русия и Украйна постепенно се превръща в изпитателен полигон за нови военни технологии. Това важи както за безпилотните системи, така и за средствата за радиоелектронна борба, ракетите и противоракетната отбрана.
Когато военният експерт Юрий Кнутов говори за „обкатка“ на новото изделие, той всъщност описва стандартна практика. Реалните бойни условия предоставят информация, която никой полигон не може да даде. В лабораторни условия може да бъде изчислена скоростта, далечината или точността. Не може обаче да бъде симулирана цялата сложност на една многослойна противовъздушна отбрана, наситена с радари, смущения и различни типове ракети-прехващачи.
Именно затова изпитването на нови системи в реална бойна обстановка има огромно значение. Ако „Бандерол“ действително съществува във вида, в който се описва, тогава сегашният етап вероятно е насочен към събиране на данни за ефективността на системата. След подобен период обикновено следват корекции, модернизация и едва след това серийно производство.
Любопитното е, че подобен процес протича и от украинска страна. През последната година Киев също използва конфликта за внедряване на нови модели дронове и далекобойни средства за поразяване. Всъщност войната все повече прилича на непрекъснато съревнование между инженерни екипи, производствени мощности и логистични вериги.
Това е причината дискусията около новата ракета да е далеч по-важна от самото ѝ име. Независимо дали става дума за „Бандерол“ или за друго изделие, същността е в друго. Русия очевидно търси по-евтини средства за масово нанасяне на високоточни удари. Украйна, от своя страна, търси начини да компенсира ограниченията на своята ПВО и да запази функционирането на военната си инфраструктура.
На този фон информационната война около всяка нова система вероятно ще става още по-интензивна. Едната страна ще говори за пробив, другата ще твърди, че оръжието няма особено значение. Истината обикновено се намира някъде между двете позиции и се вижда едва след месеци.
Засега остава фактът, че нощните удари срещу Киев продължават да се концентрират върху индустриални и военни обекти, а дискусията около новата ракета показва нещо по-важно от конкретния епизод. След повече от четири години война все по-малко значение имат единичните операции и все по-голямо значение придобива способността на всяка страна да поддържа производство, ремонт, логистика и технологично обновление. Там се решават процесите, които не винаги се виждат на картите на фронта, но именно те определят колко дълго може да продължи една война и с какви средства ще бъде водена утре.
