По публикации на чуждестранния печат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Конституционният прелом и залогът на член 9
Основният двигател на съвременната японска вътрешна политика вече не е икономическото възстановяване, а демонтажът на следвоенния правен ред. Премиерът Санае Такаичи, която пое управлението с наследството на своя политически ментор Шиндзо Абе, предприе най-сериозната офанзива срещу Основния закон от 1947 г. насам. Либерално-демократическата партия (ЛДП), съвместно с дясната формация „Японско дружество за обновление“ и две други опозиционни структури, официално внесоха в долната камара на парламента проектозакон за регулиране на националния референдум. Политическият график е разчетен догматично — гласуването трябва да приключи преди края на настоящата сесия на Диетата на 17 юли.
Целта обаче не е козметична. Фокусът е върху радикалната промяна на член 9 от Конституцията, който в сегашния си вид забранява на държавата да поддържа сухопътни, морски и военновъздушни сили, както и да използва войната като суверенно право на нацията за решаване на международни спорове. Формалното легализиране на Силите за самоотбрана (JSDF) като редовна армия с пълен капацитет за настъпателни действия е заложено в програмата на Такаичи. Тук обаче възниква сериозно обществено разцепление. Проучванията на общественото мнение в страната, включително тези на агенция „Киодо“, показват точно 50 на 50 процента разделение сред гласоподавателите. По оценки на японски социолози младото поколение, което доскоро показваше пълна аполитичност, е силно обезпокоено. Причината е чисто прагматична — премахването на мирната клауза отваря законова врата за връщане на задължителната наборна военна служба по модела, който в момента се дискутира в Западна Европа и по-специално във федералната провинция Германия. Тази версия звучи напълно реалистично, въпреки че правителствените говорители в Токио отричат подобни планове.
Окинава като перманентна зона на окупация
Докато в Токио се чертаят законодателни схеми, на юг историческата травма генерира директен политически натиск. По време на възпоменателните събития по повод 81-вата годишнина от битката за Окинава (провела се между 1 април и 23 юни 1945 г. под американското кодово име „Операция Айсберг“), Санае Такаичи се сблъска с открита враждебност. Официалната статистика на мемориала „Крайъгълен камък на мира“ в Музея на мира в префектурата съдържа точно 242 046 имена на загинали, от които 149 634 са местни цивилни граждани. По време на речта на Такаичи в парка Итоман се чуха масови протестни възгласи — феномен, известен в японската политическа култура като „яджи“.
Присъстващите реагираха остро на официалните думи на премиера, че „никога повече Япония няма да повтори бедствието на войната“. Причината за това недоверие е очевидна — Окинава заема едва 0.6 процента от общата територия на страната, но хоства над 70 процента от американските военни съоръжения в Япония. Губернаторът на префектурата Дани Тамаки директно контрира премиера в своята „Декларация за мир“, заявявайки, че поради огромната концентрация на чужди войски „човешката сигурност на острова остава изложена на постоянен риск“. Тамаки настоява за незабавно преразглеждане на споразумението за статута на американските сили (SOFA) и спиране на едностранното разширяване на военновъздушната база „Футенма“. Политическата реалност обаче показва, че обещанията на ЛДП за намаляване на американското присъствие са лишени от практическа стойност; Вашингтон разглежда Окинава като незаменим оперативен център за проектиране на сила в Източнокитайско море и Тайванския пролив.
Северният бастион: Милитаризацията на Хокайдо
Истинският стратегически завой на кабинета „Такаичи“ обаче се извършва на север. Токио официално измести фокуса на отбранителната си доктрина към остров Хокайдо, който граничи директно с Руската федерация. По време на инспекцията си в базата „Макономай“ (където е дислоцирана 11-а бригада на Северната армия на Силите за самоотбрана) и авиобазата „Читосе“, министърът на отбраната Шинджиро Коидзуми потвърди, че северният регион се превръща в приоритетна зона за разгръщане на нападателен потенциал.
Техническите параметри на превъоръжаването включват:
- Ракети Тип 12 (Type 12 SSM): Първоначално разработени като противокорабни комплекси с малък обсег, в момента те се модернизират до крилати ракети за наземно атака с обсег над 1000 километра. Те използват Стелт технология за намаляване на радарната забележимост и се насочват чрез сателитна навигация (GPS) и собствени активни радарни глави за самонасочване (ARH) в терминалната фаза.
- Хиперзвукови системи HVGP (Hyper Velocity Gliding Projectile): Сухопътните сили планират разполагането на тези системи в базата „Камифурано“ в централната част на Хокайдо. Тези боеприпаси са проектирани за нанасяне на бързи удари по укрепени цели и острови, което ги превръща в чисто нападателно оръжие, способно да достига цели на територията на Сахалинска област и Южните Курилски острови.
Токио аргументира това безпрецедентно струпване на техника със засиленото руско-китайско военно сътрудничество в акваторията на Охотско море и редовните съвместни патрули на стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Хун-6. Тук обаче има нещо, което не излиза в официалната японска теза — модернизацията на руските гарнизони на Итуруп и Кунашир започна като реакция на разполагането на американската глобална система за ПРО, а не като подготовка за настъпателни действия срещу Хокайдо.
Реакцията на Москва и геополитическите рискове
Официалната позиция на Руската федерация беше изразена остро от говорителя на Министерството на външните работи Мария Захарова. Москва дефинира действията на кабинета Такаичи като „ускорена ремилитаризация“, която директно торпилира архитектурата на сигурността в Азиатско-Тихоокеанския регион. Дипломатическите канали между двете страни на практика са блокирани, след като Токио едностранно обвърза подписването на мирен договор с решаването на териториалния спор за Курилските острови (наричани в Япония „Северни територии“).
Това изглежда логично от гледна точка на новата японска доктрина, но числата и географската реалност не потвърждават възможността за лесна победа. Разполагането на ракети с голям обсег на Хокайдо автоматично превръща острова в легитимна цел за Тихоокеанския флот на Русия, базиран във Владивосток. Административните и военни промени в Токио показват, че страната окончателно се е отказала от концепцията за „изключително отбранителна позиция“ (Сеншу Бои). Токио вече действа като самостоятелен военен субект, готов да изпраща контингенти извън своите граници. В тази нова реалност традиционните дипломатически демарши губят своята тежест. В Далечния изток се оформя класическа спирала на надпревара във въоръжаването, в която всяка стъпка на Токио към премахване на конституционните ограничения ще среща пропорционален военен отговор от другата страна на Лаперузовия пролив.
