Най-важният въпрос за научния проект, в рамките на който е проведена анкетата, е за митовете, свързани с отношенията между България и Русия в светлината на историята на Балканите. Той фигурира в три въпроса, с които сме се опитали да потърсим мнението на анкетираните за митовете в трите основни източника на историческото познание: професионалната историческа литература, учебниците и медиите.
Според огромната част от участниците в анкетата, в професионалната историческа литература съществуват митове, свързани с Русия и отношенията ѝ с България – така мислят 80 души или 69 %, докато едва 10 или 9 % от респондентите не виждат митове в историческите изследвания (още по-любопитното е, че те са само историци), а 22 % не се смятат за компетентни да оценяват историческата литература.
Ето мненията им за някои от митовете, свързани с Русия, в научната литература: мит е „руската окупация” след Освобождението; „да се представи силно негативно руското влияние и не само, дори можем да кажем всичко руско за българина”; „те са свързани с влиянието на Москва спрямо вътрешнополитическия живот на балканските държави и геополитическите ѝ интереси”; „Митовете за отношенията България-Русия-Балканите се променят с промените в политическата ситуация” ; „екстремни русофоби като покойния Пламен Цветков... обясняват всички наблагополучия в българската история с „пагубната“ руска намеса”, „митът за „вечната дружба“ между България и Русия”; „митовете свързани с 3-ти Март или 9-ти септември”... Днес има професионални историци, които застъпват точно противоположната теза: „опитът на киевския княз Светослав да завземе България е представян като „начало на руско-българската бойна дружба”... А омразата към днешна Русия в някои публикации, изпълнена с митове за тази страна и претендиращи за научни, се родее с нацистката омраза от миналото”; „Санстефанският мирен договор – дойна крава на българския национализъм”; „митът как Русия не ни е освободила, а е окупирала България през 1878 г., е създаден от историк, учил в Москва”;...
Не по-малко категоричен е отговорът на въпроса за наличието на митове в учебниците по история – 75 души или 65 % са убедени, че там има митове, свързани с Русия, 8 души или 6 % не виждат митове, а 33 души или 28 % нямат наблюдения. Тези резултати потвърждават общественото усещане за наличието на митове в учебниците, роля за което имат и дискусиите за програмите и учебниците през последните години.
Ето как анкетираните виждат учебникарските митове: „митологемите са според повея на времето... славянското се насърчаваше през соца, сега обратното – сакън, да не сме в една културна общност с Русия, т.е. маркерът е геополитически”; „свързани с обществените нагласи на балканските народи след битките за освобождение от османско владичество”; „в духа на националистическия романтизъм с всичките му националистически митове и (само)заблуди... че Русия ни е виновна за загубата на Македония, че Русия ни е нападнала по време на Първата световна война”; „един от митовете за епохата на социализма е как България е „издържала“ икономиката на СССР”; „премълчава се огромната роля на Русия във възрожденския процес сред българите, както и оправданата надежда на българския народ, че спасението ще дойде от „Дядо Иван”. Превратно се коментира скъсването на отношенията между България и Русия”; „Самата Русия е един мит. И Третият Рим е мит, и Дядо Иван е мит, и освободителната мисия на Русия на Балканите е мит”... „преди 10-20 години, отношенията България – Русия – Балканите описани там, не отговарят напълно на действителността;... „програма по история, най-вече в частта ѝ, засягаща отношенията с балканските страни и Русия, е свързана със съвременната геополитическа ориентация на България”.
Най-категорична е позицията по отношение на митовете в медиите – с изключение на двама всички останали виждат в медиите основен рупор на историческите митове, свързани с Русия. Разликите са в оценката на тези митове. Някои смятат, че ролята на Русия се идеализира, а други определят медиите като основно средство за демонизиране на Русия. Ще започна с мненията, които виждат митове в положителната роля на Русия в българската история (9 души): „„Освобождение от турско робство“, „освобождение от монархо-фашизма“ все още са термини, които битуват в част от българските медии”; ... „не се говори за икономическите интереси, които Русия има тук”; „че България е изцяло енергийно зависима от Русия... че българите целокупно изпитват „братски“ чувства към руснаците и обратното”...
Но повечето от анкетираните смятат, че медиите формират историческите митове, очернящи Русия и ролята ѝ в българската история (21 души). Ето и някои от техните доводи: „от въображаемата „руска заплаха“... желанието на Русия да завладява България политически”; че „България е „издържала“ икономиката на СССР”; „преувеличаване на негативната роля на Руската империя (Съветския съюз, Руската федерация). Отричането на положителната роля на Русия в българската история сякаш е новият канон в преобладаващата част от медиите” ; „да се омаловажат някои важни за България исторически събития, като например освобождението на България, положителната роля, изиграна от Русия за създаването и укрепването на българската държава”; „Война на Русия с турците сякаш е нямало или се споменава с четвърт уста”; „на всеки 3 март медиите охотно дават превес на изказванията, че има освобождение, но то е главно с участието на опълченците”; че Русия „не ни е освободила, а ни е поробила. И след 1944 г. ни е ограбвала”; плод на „русофобски политики или просто поради идеята да се неглижира Русия”; „митове, свързани с ролята на Москва в „българската следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел II и в убийството на писателя Георги Марков, или пък във „възродителния процес“ в отделни моменти са представяни като безспорни факти”; „Все по-често „освобождението” се представя като страничен продукт на руската империалистическа политика. Извежда се на преден план периодът на Стамболов, защото тогава отношенията ни с Русия стигат най-ниска точка. СССР и Съветската армия се определят като „окупатори”. Дори някои започнаха да честват подписването на Брест-Литовския мирен договор!”; „от антируската пропаганда се лансират идеи за отрицателното, дори пагубно влияние на Русия върху българската история”; „представят Русия като изцяло негативен фактор на Балканите и в България”; „целта на Русия е била не да ни освободи, а да ни колонизира”...
