На пръв поглед изглежда, чи последният въпрос от анкетата – за демитологизацията на българо-руските отношения, би трябвало да получи еднозначни отговори, тъй като всяка наука и сериозно познание би трябвало да избягва митовете като фалшива реалност. Но вместо единодушие има разделение, при това усъмнилите се в чистотата на намеренията и успехите на демитологизаторите се оказаха повече – 51 души, а приветстващите демитологизацията са 48 души. Съмнението в демитологизацията днес силно се отличава от ентусиазма от 90-те години, затова се нуждае от обяснение. То може да се открие преди всичко в обществената еволюция от последните десетилетия, тръгнала от еуфорията на демокрацията и големите надежди от социално-икономическите преобразования до разочарованието от последиците на трансформациите. Промените в обществените нагласи няма как да не засегнат и отношенията с Русия и тяхната интерпретация. А обяснението за скептичността към демитологизацията се дължи на досегашното преразглеждане на митовете. Това проличава в обосновката на противниците на демитологизацията им: „Днес тези, които гръмко се определят като „разбивачи на митове” са главните творци и пропагандатори на нови митове.”; „Демитологизация ми звучи като декомунизация, т.е. прикрита цензура и подмяна на един мит с друг.” ; „дали демитологизирането не е ,,параван’’ за изграждане на нов мит-антитеза на предишния”; „Не приемам опитите за заместване на едни митове с други с конюнктурна политическа цел.”; „поредните опити за пренареждане на миналото в угода на мнимите нови победители буди основателно отвращение у широката общественост”; „В повечето случаи демитологизацията неизбежно протича с оборване на едни митове с други.”; „Демитологизация няма, има опити едни митове да се заменят с други.”; „Много често е с груб политически подтекст”; „Този процес е част от опитите да се идеологизира обществото”.
Към изводите от анкетата, направени при представянето на отделните въпроси, могат да се добавят и няколко по-общи. На първо място бих поставила констатацията, че независимо от дълбоките промени от последните три десетилетия, в които геополитическият и военно-политическият избор на България я отведе далеч от Русия, българо-руските отношения продължават да са важни за българското общество, да го разделят и да предизвикват остри и ожесточени спорове. И това се отнася за всички социални и професионални групи. Както личи и от анкетата, историческата интерпретация на двустранните отношения е силно поляризирана и като отношение, и като изводи. Това означава, че пред професионалните историци, занимаващи се с различни исторически периоди, продължава да стои задачата да заместят многобройните митове, свързани с Русия, със сериозни исторически изследвания, основани на документи и факти. Не по-малко важна е и другата задача: новите и вече съществуващите сериозни исторически изследвания да бъдат широко популяризирани в българското общество, като се опитат да избегнат всякакви политически зависимости. Тези две задачи са общи за всички историци, а не само за онези исторически митове, с които се занимава научният проект, в рамките на който беше направена обсъжданата анкета.
* Черно на бяло
