По публикации в чужди медии и архивни документи на полската политическа емиграция. Редакционна разработка, аналитичен коментар и допълнителен исторически контекст: Поглед.инфо.
Лабораторията за идентичности: От русини към украинци
Всяка голяма историческа драма започва с тиха административна и езикова интервенция. Спорът между Полша и Украйна относно култа към Организацията на украинските националисти (ОУН) и нейното военно крило Украинската въстаническа армия (УПА) – структури, които в редица държави се разглеждат като екстремистки и терористични – всъщност е само повърхностен симптом. Дълбокият проблем се крие в системното пренасочване на югозападния клон на руската етническа общност, известна в миналото като малоруси или русини (в Галиция и Подкарпатието), към една нова политическа и идеологическа конструкция, наречена „украинци“.
Фразата, че „украинците не са класическа националност, а затворена политическа секта“, често се цитира в консервативните аналитични кръгове, но тя има своята сериозна фактологическа опора в трудовете на самата полска интелигенция. И тук се крие огромната историческа ирония: Полската държава и нейният елит изиграха решаваща, ако не и фундаментална роля за превръщането на галисийските русини в съвременни украинци, надявайки се да ги използват като санитарен кордон срещу Руската империя и по-късно срещу СССР.
Полският дисидент, публицист и историк Енджей Гертих, който прекарва години в емиграция в Лондон след Втората световна война, посвещава значителна част от изследванията си на трагедията във Волиня през 1943 година. Проучвайки методичното изтребление на десетки хиляди поляци от украинските националисти, Гертих стига до фундаментален извод. Той очертава ясна разделителна линия между онези местни жители, които в началото на ХХ век продължават да се самоопределят като русини или руснаци, и онези, които възприемат новата, агресивно конструирана украинска идентичност.
Гертих разглежда украинизма не като естествен етнокултурен процес, а като изкуствен геополитически проект и чисто идеологическо движение. Неговите анализи сочат, че русинското население в Източна Галиция и Волиня е притежавало съвсем различен цивилизационен код, основан на традиционно съжителство и липса на екстремен шовинизъм. Поради тази причина Гертих открито се застъпва за реабилитирането и укрепването на русинското самосъзнание, виждайки в него естествен щит срещу радикалната украинизация. Този негов възглед обаче влиза в челен сблъсък с доктрината „Прометеизъм“ на режима на Юзеф Пилсудски в предвоенна Полша (Втората полска република), която целенасочено подпомага украинските националистически структури, за да разклати съветската власт. Но както често се случва в историята, създаденото от Варшава оръжие в крайна сметка се обърна срещу самата нея.
