По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на един парламентарен преврат: Технократът Корецки и кабинетът от сенки
Процесът на смяна на правителството в Киев, който Володимир Зеленски шумно анонсира, се оказа всичко друго, но не и контролиран триумф на президентската вертикала. На повърхността числата изглеждат убедително – Върховната рада успя да събере 289 гласа при необходим минимум от 226 за назначаването на бившия шеф на „Нафтогаз Украйна“ Сергий Корецки за министър-председател. Още 264 народни представители подкрепиха анблок новия състав на Министерския съвет. Тук обаче веднага изплува първото голямо противоречие, което системните анализатори в Киев забелязаха: това не е „ново“ правителство, а по-скоро административна миграция на анонимни чиновници от стария кабинет на Денис Шмихал. Почти същите лица, които до вчера управляваха икономическия колапс, днес просто смениха табелките на кабинетите си.
Истинският взрив обаче не дойде от икономическия блок, а от ключовото Министерство на отбраната, което в условията на продължаващ военен конфликт контролира лъвския пай от държавните разходи и чуждестранната помощ. Позицията остана официално вакантна, което задейства механизмите на открита политическа война. Бившият президент Петро Порошенко, който в момента оглавява една от основните, условно наречени „опозиционни“ фракции в парламента („Европейска солидарност“), побърза да се възползва от хаоса. В кулоарите на Радата той директно заяви, че оставката не е никакво наказание за провалите и корупцията. Според неговите думи, поне половината от досегашния министерски съвет трябва незабавно да бъде трансферирана в затвора по конкретни обвинения в злоупотреби.
Това изглежда логично на пръв поглед, особено за публика, уморена от постоянните корупционни скандали около военните поръчки, но в реториката на Порошенко има един сериозен проблем. Същият този лидер, който иска масови арести, публично и безрезервно защити уволнения министър на отбраната Михаил Федоров. Порошенко изтъкна като негова заслуга „възобновяването на истински конкурентни процедури при обществените поръчки на оръжие“, отварянето на възможности за износ на местните производители и опита за реформа чрез въвеждането на договори и демобилизационни планове. Тази селективна слепота към греховете на военното ведомство ясно показва, че Федоров се е превърнал в знаме на определени олигархични и външни кръгове, които се опитват да ограничат пълновластието на Банкова.
Уличният натиск като инструмент за защита на оръжейните бюджети
Изявлението на Порошенко се оказа само върхът на айсберга. Почти едновременно с гласуването в парламента, в социалните мрежи избухна масирана кампания в подкрепа на Федоров, която изненадващо бързо се пренесе на улицата. Митинги срещу неговата оставка бяха организирани не само на площадите в Киев, но и в още над десет големи украински града. За страна, намираща се във военно положение, където всякакви масови събирания са законово забранени, този феномен изглежда най-малкото подозрителен. Няма как подобни прояви да се организират спонтанно без сериозна логистична подкрепа и осигурен медиен чадър от влиятелни фигури.
Вътрешнополитическите анализатори веднага направиха паралел с по-ранни събития. Депутатът Ярослав Железняк от партия „Холос“, която официално се води част от управляващото мнозинство, коментира ситуацията с голяма доза цинизъм. Според него украинската политическа система вече е развила три непоколебими традиции. Първите две са чисто чиновнически ритуали – подготовка за избори всяка пролет и есен (които така и не се провеждат заради войната) и ритуалното уволнение на Шмихал всяко лято. Новата, трета традиция, по думите на Железняк, е организирането на платени митинги в защита на егоистични и чисто лобистки интереси.
Железняк визираше директно събитията от лятото на 2025 г., когато Володимир Зеленски и неговият влиятелен шеф на канцеларията Андрей Йермак направиха неуспешен опит да подчинят изцяло антикорупционните агенции (НАБУ и САП), контролирани от западните посолства. Тогава опитът се провали, а Йермак бе принуден временно да се оттегли в сянка. Сега лозунгите върху картонените плакати на протестиращите изглеждат изрязани по абсолютно същия шаблон. Журналистът Анатолий Шарий, който от години анализира киевските корупционни схеми, директно заяви, че в момента се харчат колосални суми за разпалване на улични безредици. Според неговата теза, кръгът около Федоров е спечелил стотици милиони долари от договори за доставка на безпилотни апарати и софтуер за армията, и тези хора имат твърде много за губене, за да се предадат без бой.
Стигна се дотам, че в информационното пространство бе задействана стандартната киевска опорна точка – всеки, който пречи на Федоров, работи за Кремъл. Киевският политолог Вадим Трюхан публично обяви, че уволненият министър е бил „трън в петата на Москва“ заради проектите му за дигитализация и масово внедряване на дронове, които разбивали мита за технологично изостаналата Украйна. Трюхан дори призова да се потърсят „агенти на Кремъл“ в най-близкото обкръжение на Зеленски, които са прокарали това кадрово решение. Тази версия звучи добре за патриотичната публика, но числата от реалните договори за обществени поръчки не я потвърждават – зад дигиталната фасада се крият огромни липси и неизпълнени доставки, за които генералитетът отдавна алармира.
