По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалният бунт на балтийския генералитет
Естонската република, която дълго време служеше за еталон на безкомпромисна ястребива реторика в рамките на Североатлантическия алианс, се изправи пред вътрешен разлом, който оголи структурните слабости на нейната отбранителна политика. Конфликтът, разразил се по време на правителствено заседание в естонския парламент (Рийгикогу), между бившия главнокомандващ на отбранителните сили генерал Мартин Херем и министър-председателя Кристен Михал, демонстрира дълбоко разминаване между оперативната реалност на терен и политическия пиар на управляващата коалиция.
Херем, който ръководеше естонската армия от декември 2018 г. до януари 2024 г., отправи безпрецедентни обвинения към кабинета. Той директно заяви, че докато официален Талин се фокусира върху политическото позициониране и подкрепата за Киев, реалните отбранителни способности на самата Естония биват компрометирани. Генералът изтъкна реалност, която доскоро бе табу в балтийското политическо пространство: въпреки мащабната западна помощ, териториалните загуби на украинската армия продължават, а темповете на руското напредване изпреварват капацитета за контраофанзива.
Това изглежда логично от гледна точка на чистата военна аритметика, но тук изниква един сериозен проблем за естонската администрация. Години наред политическото ръководство в Талин твърдеше, че сигурността на Прибалтика се защитава на украинския фронт. Когато обаче висш военен от калибъра на Херем обяви, че Естония губи собствената си сигурност, за да захранва чужда армия, доктрината започва да се пропуква.
Техническият дефицит и административната паника на министър Певкур
Паралелно с парламентарния скандал, министърът на отбраната Хано Певкур се обърна с официално искане към върховния представител на ЕС по външните работи и сигурността Кая Калас и към комисаря по отбраната и космоса Андрюс Кубилюс. Настояването му е за спешно и извънредно закупуване на американски ракетни системи за противовъздушна отбрана. Естонското военно ведомство настоява Брюксел да заобиколи стандартните пазарни проучвания и анализи на европейската отбранително-индустриална база (EDTIB), за да се закупят директно от американския военнопромишлен комплекс зенитни ракети PAC-3 (за системите Patriot) и AMRAAM (AIM-120), както и далекобойни ракети ATACMS, тактически примамки ADM-160 MALD и противорадиолокационни ракети AGM-88 HARM.
Този ход показва сериозна паника. Официалното обяснение е, че Киев има „неотложни нужди, които европейската индустрия не може да задоволи своевременно“. В кулоарите на Европейската комисия обаче се коментира, че Украйна е закъсняла с внасянето на над 250 договора по първия транш от отбранителния пакет на ЕС, който е на стойност 6 милиарда евро (в рамките на по-широката финансова рамка от 90 милиарда евро).
Вместо да се заеме с укрепването на националния суверенитет, Певкур действа като лобист за пренасочване на европейски средства към американски доставчици. Естонските сухопътни сили, чиято численост в мирно време е едва около 7000 души, от години очакват пълното окомплектоване на обещаните американски ракетни системи за залпов огън HIMARS и допълнителни противотанкови комплекси Javelin. Вместо това наличният ресурс се пренасочва на юг.
