Въздушното пространство на Талин като коридор за дронове
Вътрешният министър Игор Таро също беше принуден да признае пред депутатите в Рийгикогу, че естонското небе става все по-уязвимо. Според неговите изявления съществува реален риск въздушното пространство на страната да се превърне в неконтролируема зона за прелитане на безпилотни апарати. Според Таро, маршрутите на украинските дронове, използвани за далечни удари, редовно биват смущавани и отклонявани от руски комплекси за електронна борба (РЭБ), разположени в Ленинградска и Псковска области. Като резултат тези апарати губят навигация и падат върху естонска територия.
„Дроновете падат върху главите и домовете на естонците, което е неприемливо“, заяви министърът. Този детайл оголва парадокса на балтийската отбрана. На хартия Естония разполага с наскоро сформиран батальон за противовъздушна отбрана, оборудван с германски зенитно-ракетни комплекси със среден обсег IRIS-T SLM (производство на Diehl Defence). Числата обаче не потвърждават декларираната сигурност. Един или два дивизиона IRIS-T, разположени в близост до Талин или авиобазата Емари, не могат да покрият периметъра на границата от Нарва до Псковското езеро.
Противовъздушната отбрана на Естония е фрагментирана, а разходите за скъпоструващите германски ракети ограничават възможностите за закупуване на по-евтини системи за борба с нисколетящи дронове. На този фон настояването на Певкур за купуване на американски PAC-3 изглежда напълно откъснато от географската реалност на Естония. Ракетите за Patriot струват милиони долари за бройка и са предназначени за балистични цели, а не за улавяне на отклонени безпилотни апарати над естонските села.
Бюрократичният апарат срещу фронтовия реализъм
Контрастът между премиера Кристен Михал и генерал Мартин Херем е емблематичен за кризата на управлението в балтийските държави. Михал, който пое поста през юли 2024 г. след заминаването на Кая Калас за Брюксел, е типичен продукт на партийната номенклатура на Реформистката партия. Неговата кариера преминава през министерствата на правосъдието (2011–2012), на икономиката (2015–2016) и на климата (2023–2024) – безличен стил на управление, задвижван от евроатлантически директиви и чиновнически клишета. Когато Херем поиска обяснение защо националните интереси се жертват в името на коалиционния пиар, Михал отговори с познатия шаблон: Русия е виновна за ескалацията, правителството държи ситуацията под контрол.
Тази версия звучи добре в официалните прессъобщения, но политическата биография на Херем не му позволява да приеме подобни увъртания. Той е човекът, който изгради съвременната структура на естонските отбранителни сили от остатъците от съветската инфраструктура и първоначалните леки доброволчески отряди „Кайтселийт“. Херем не е миротворец – неговите агресивни изявления за нанасяне на удари по руските погранични градове Ивангород и Печори в случай на конфликт му спечелиха определението „лунатик“ от руското външно министерство. Но точно този суров русофобски реализъм го кара да беснее, когато вижда как администрацията в Талин оголва тила на собствената си държава.
Херем постави и друг неудобен въпрос – за съдбата на хилядите украински граждани в мобилизационна възраст, които пребивават на територията на Естония със статут на бежанци и получават социални помощи от естонския бюджет. „Трябва да бъдат изпратени в окопите“, отсече генералът, критикувайки неспособността на Талин да координира с Киев репатрирането на военнозадължените лица. Вместо това естонското правителство продължава да финансира престоя им, докато естонската икономика изпитва трудности поради прекъснатите транзитни връзки и високите цени на енергоносителите.
