Изтощаването на европейските складове и промяната в обществените нагласи
Случаят с Естония не е изолиран инцидент, а индикатор за по-дълбок процес, който започва да обхваща европейските военни кръгове. Професионалните военни в редица държави от НАТО, за разлика от цивилните политици, си дават сметка за физическите лимити на военнопромишления комплекс. Към средата на юли 2024 г. нито една европейска държава не бе отговорила позитивно на искането на бившия украински вицепремиер Михаил Федоров за незабавно прехвърляне на допълнителни системи Patriot от националните стратегически запаси. Причината е проста: складовете са празни, а производственият цикъл на Raytheon и Lockheed Martin за нови партиди отнема между 24 и 36 месеца.
Европейският съюз се опитва да компенсира липсата на индустриален капацитет с финансови еквилибристики, но на бойното поле не воюват траншове, а снаряди и радиолокационни станции. Когато естонското министерство на отбраната настоява за „прагматично използване на изключения“ за покупки от трети страни, това всъщност е признание за капитулацията на европейската отбранителна индустрия пред реалностите на конвенционалния конфликт с висока интензивност.
Вълната от недоволство сред хората в униформа тепърва ще нараства. Влиянието на фигури като Херем, макар и ограничени в рамките на малка държава като Естония, показва, че военната логика влиза в неминуем разрез с политическия идеализъм на Брюксел. Рано или късно националните генерални щабове ще изискат обратно контрола върху ресурсите, тъй като в случай на реален конфликт отговорността за пробива на границите няма да се носи от чиновниците в Европейската комисия, а от тези, които в момента наблюдават как оръжията им заминават в неизвестна посока.
