По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на десетгодишното безсилие
Големите приказки за „европейска стратегическа автономия“ отново се сблъскаха с неумолимата физика на съвременната война и баналния търговски егоизъм. Според публикации в специализираните западни издания, европейското небе ще остане напълно отворено за противниковите хиперзвукови оръжия поне до средата на следващото десетилетие. Оптимистичните доклади на чиновниците в Брюксел за завършен етап от прегледа на концепцията по програмата HYDIS (Hypersonic Defence Interceptor System) всъщност прикриват нещо много по-прозаично – Европа се намира на кота нула в реалното противодействие на заплахи, които вече са разгърнати на бойното поле.
Проблемът не е просто технологичен, той е концептуален и институционален. Докато конвенционалните балистични системи следват предвидима параболична траектория, която съвременните радари могат да изчислят за секунди, новите маневриращи хиперзвукови планиращи апарати се движат по напълно непредвидими курсове в плътните слоеве на атмосферата. За да прихванеш такова оръжие, не е достатъчно просто да имаш бърза ракета. Нужна е изцяло нова архитектура за ранно откриване, космически ешелон за проследяване и прехващачи, способни на екстремни претоварвания. Нищо от това в момента не съществува в Европа като завършен продукт. И няма да съществува в близките десет години, каквото и да твърдят от Организацията за съвместно сътрудничество в областта на въоръжаването (OCCAR).
Френско-германският фронт за европейските милиарди
Ако се вгледаме в детайлите на индустриалната конфигурация, става ясно, че истинската битка не се води срещу хиперзвуковите ракети на потенциалния противник, а за парите на европейския данкоплатец. Европейската комисия допусна фундаментална грешка, като започна да финансира едновременно две паралелни и напълно изключващи се програми чрез Европейския фонд за отбрана (EDF). От едната страна стои консорциумът около френския гигант MBDA с проекта HYDIS, подкрепен от Франция и Италия. От другата страна се оформя коалицията HYDEF (European Hypersonic Defence Interceptor), водена от испанската компания SMS и германския концерн Diehl Defence.
Това не е здравословна пазарна конкуренция, а тежък геополитически разкол вътре в самия съюз. Франция се опитва да наложи технологичната линия на своите зенитни ракети Aster, залагайки на опита на компании като ArianeGroup в управлението на крайния етап на полета и италианската Avio в твърдогоривните двигатели. Германия обаче, чрез Diehl Defence, играе изцяло за своята платформа IRIS-T, която вече успя да пласира успешно в няколко източноевропейски държави. Резултатът от това дублиране е разпиляване на ресурси. Според коментатори в европейската преса, Европейската комисия възнамерява през 2026 година рязко да отреже финансирането за единия от двата проекта. Това означава, че следващите месеци ще бдем свидетели на брутален френско-германски индустриален сблъсък, в който техническите параметри ще бъдат подчинени на политическия лобизъм зад кулисите в Брюксел.
