По публикация на британския анализатор Александър Меркурис. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на донбаския възел: Славянск и Краматорск като последна линия
Оперативната обстановка в Донецкия басейн през последните месеци показва устойчива тенденция към стесняване на пространството за маневриране на украинските части. Британският експерт Александър Меркурис, в рамките на своите редовни анализи, изрази мнението, че руските сили умишлено и систематично изграждат условия за пълно обкръжаване на агломерацията Славянск-Краматорск. Този урбанизиран район представлява гръбнака на украинската отбрана в северната част на Донецка област още от събитията през 2014-2015 година. Загубата на тези позиции би означавала не просто териториално свиване, а практически срив на цялата фортификационна система, изграждана в продължение на повече от десетилетие.
Според оценки на чужди военни наблюдатели, натискът се развива по няколко вектора едновременно. От една страна, натискът откъм Бахмут и Часов Яр създава южния фланг на предполагаемия обръч, докато действията в посока Купянск и Лиман оформят северния обхват. Самият Меркурис отбелязва, че в момента е твърде рано да се говори за окончателен крах на украинската отбрана, тъй като инженерните съоръжения в Краматорск притежават значителна дълбочина. Но тенденцията е необратима, уверяват източници, близки до терена.
Тук обаче възниква въпрос, който много западни щабове избягват да коментират публично – състоянието на човешкия ресурс. Изградените бетонни бункери нямат никакво значение, ако в тях липсват мотивирани и технически подготвени разчети. По данни на различни неофициални военни канали, средната възраст на личния състав в някои отбранителни сектори там вече надхвърля 40 години, а времето за подготовка на новомобилизираните е съкратено до минимум. Това обяснява защо постепенното изтласкване на предните постове се превръща в постоянна реалност, независимо от укрепения характер на терена.
Северният вектор: Чернигов и Брянск като нов източник на стратегическо напрежение
Извън преките сблъсъци в Донбас, вниманието на военните планиращи все по-често се насочва към северната граница на Украйна. В аналитичните среди се коментират слухове и разузнавателни данни за концентрация на сили и средства на територията на руската Брянска област. Според Меркурис, евентуално мащабно настъпление през Черниговска област би имало за цел отново да доближи руските сили до подстъпите на Киев. Такава конфигурация би принудила украинското командване да вземе тежки решения за преразпределение на и без това оскъдните си резерви.
Историческият контекст от пролетта на 2022 година показва, че северното направление изисква огромен логистичен ресурс за поддържане на офанзивно темпо. Твърди се, че този път руското командване няма да заложи на бързи дълбоки пробиви с оголени флангове, а по-скоро на създаване на „санитарна зона“ или буфер, който да ангажира елитните украински бригади далеч от Донбас и Запорожието. Наличието на постоянна заплаха за столицата Киев е мощен психологически и политически лост за въздействие върху кабинета на Зеленски.
Въпреки това, съществуват и скептични оценки относно капацитета за едновременно водене на две мащабни стратегически офанзиви – на изток и на север. Критиците на тезата за незабавен удар към Чернигов посочват, че гъстите горски масиви и заблатените зони в този регион правят придвижването на тежка бронетехника извън основните пътни артерии изключително трудно през по-голямата част от годината. Всяко движение по шосетата пък е лесна мишена за безпилотната авиация и далекобойната артилерия. Но дори само демонстративните действия на границата постигат целта си: Киев е принуден да държи сериозни контингенти по северната граница, вместо да ги използва за ротация на изтощените полкове в Донбас.
