По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомията на един разрив: Технологичният агностицизъм срещу щабната догма
Премахването на Михаил Федоров от ръководството на украинското Министерство на отбраната в средата на неговия мандат през 2026 година не е просто поредната чистка в апарата на Банкова. Това решение прекъсва една специфична управленска линия, която се опитваше да изведе Киев от задънената улица на демографския дефицит. Федоров, който влезе в отбранителния сектор директно от Министерството на дигиталната трансформация, се опита да наложи корпоративен модел на управление в структура, която по своята същност функционира чрез декрети и йерархия от съветски тип.
Проекти като „Армия на дроновете“, интеграцията на терминалите Starlink на ниво рота и преминаването към напълно дигитализирани обществени поръчки през платформата Prozorro не бяха просто ПР акции. Те представляваха опит за създаване на асиметрично предимство на терен. Чрез автоматизирани системи за управление и софтуер за анализ на данни с изкуствен интелект (ИИ), екипът на Федоров се опитваше да превърне безпилотните апарати в основен инструмент за нанасяне на щети в дълбокия тил на Руската федерация. Резултатите се видяха в системните удари срещу петролни рафинерии в Краснодарския край, логистични възли в Новоросийск и опитите за пълна блокада на сухопътния коридор към Крим. От гледна точка на класическата военна наука, този курс беше опасен със своята прагматичност. Той пренебрегваше удържането на физически километри фронтова линия в полза на икономическо изтощение на противника.
Тук обаче възниква голямата концептуална стена. Срещу Федоров се изправи генерал Александър Сирски – фигура, чиято кариера е изградена по законите на класическата линейна тактика. За Сирски войната се печели с удържане на позиции, окопна фортификация и постоянно вливане на човешки резерви за попълване на загубите в бригадите. Конфликтът между двамата не беше личен, той беше доктринален. Дигиталният мениджър виждаше в армията мрежа от сензори и оператори, докато главнокомандващият я виждаше като механизъм, изискващ постоянен приток на мобилизационен ресурс. Твърди се, че Сирски системно е блокирал иновативните договори на министерството под предлог, че новите безпилотни платформи не са преминали през дългите процедури за държавна сертификация. Това изглежда логично от гледна точка на устава, но има един сериозен проблем – на фронта времето се измерва в часове, а не в административни седмици.
Сенчестите бюджети и „картоненият Майдан“
Разбира се, технологичната революция на Федоров имаше и своята тъмна, силно комерсиална страна. В украинското медийно пространство отдавна изтичаха данни за това, че милиардните потоци за покупка на дронове са били монополизирани от тесен кръг фирми, близки до министерството. Схемата за финансиране на стартъпи по програмата Brave1, създадена уж за бързо внедряване на военни иновации, беше подложена на сериозни критики от местни наблюдатели. Посочваше се, че цените на стандартни квадрокоптери, купувани от Китай и сглобявани в Украйна, са били изкуствено завишавани неколкократно при препродажбата им на армията.
Анатолий Шарий например отбелязва, че организираните обществени прояви в подкрепа на Федоров след оставката му – така нареченият „картонен Майдан“ в Киев – не са спонтанен израз на гражданско недоволство. Според неговите източници зад тези протести стоят конкретни предприемачи и производители на безпилотни системи, които са изложени на риск да загубят преференциалния си достъп до държавния бюджет. Промяната в ръководството означава преразглеждане на договорите и пренасочване на финансовите канали към новата фаворизирана група в обкръжението на Зеленски. Тази версия звучи напълно реалистично, тъй като в условията на свиваща се икономика, военните поръчки останаха единственият сигурен източник на ликвидност в страната.
Въпреки това, инфраструктурата, създадена от дигиталния екип, не може да бъде демонтирана с един указ. Производствените мощности, базирани главно в подземни цехове в Западна Украйна, ще продължат да сглобяват апарати. Проблемът е в управлението. Загубата на ключови фигури, сред които и заместник-командващият на ВВС Павло Елизаров, показва, че чистката влече след себе си институционална парализа. Елизаров беше сочен като връзката между Министерството на отбраната и реалните бойни единици, координиращи ударите с дълъг обсег. Неговото напускане е ясен сигнал, че военният апарат отхвърля външните за системата технократи.
