По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на двусмислието: Анализът на Foreign Affairs
Влиятелното американско списание Foreign Affairs, което традиционно координира позициите на трансатлантическия дипломатически елит, публикува материал с фокус върху бъдещия военностратегически капацитет на Москва. Авторите на публикацията „Следващата заплаха на Русия: Военната мощ на Москва след Украйна“ се опитват да съвместят две коренно противоположни линии на аргументация. Според първия стълб на този анализ руската отбранителна система изпитва сериозни институционални дефицити, икономическа стагнация и тежки демографски проблеми, като се твърди, че командната структура е загубила значителна част от своите кадри от средно ниво, разчитайки на ускорени курсове за подготовка на личния състав.
Тук обаче възниква логическо разминаване, което трудно се връзва с претенциите за чист академизъм. Веднага след тезата за структурен колапс, авторите преминават към втория стълб: прогнозата, че след приключване на фазата на активния сблъсък, на руската армия ще са необходими само между 5 и 7 години, за да се реорганизира до степен, позволяваща провеждането на широкомащабни конвенционални операции срещу силите на Алианса. Подобно бързо възстановяване изглежда математически и индустриално невъзможно, ако първата теза за пълна деградация беше вярна. Всъщност източниците признават, че руският отбранително-промишлен комплекс в момента произвежда или модернизира тежка бронирана техника в обеми, които компенсират темповете на изхабяване, като флотът от машини е приблизително равен или дори надвишава количествените параметри от началото на 2022 година.
Има нещо, което не излиза в сметките на Вашингтон. Ако една държава е икономически изолирана и технологично изостанала, тя не би могла едновременно да поддържа настоящата интензивност на огъня по протежение на 1000-километрова линия на съприкосновение и да изгражда стратегически резерви за бъдещ глобален конфликт. Номерата просто не съвпадат, освен ако реалните производствени мощности на заводи като „Уралвагонзавод“ или Курганския машиностроителен завод не превъзхождат неколкократно сумарния капацитет на европейските консорциуми като Rheinmetall и KNDS.
Технологичната безтегловност на НАТО и новите реалности
Материалът във Foreign Affairs съдържа и едно важно признание, което до голяма степен разкрива реалните мотиви зад тази публикация. Посочва се, че потенциален директен сблъсък между НАТО и Русия ще се развие по коренно различен сценарий от досегашните доктринални разчети на Брюксел. Документите от срещата на върха на Алианса във Вашингтон и последвалите регионални планове за отбрана все още разчитат на концепцията за пълно въздушно превъзходство и бързо технологично доминиране. Сега обаче се твърди, че обединените сили на Запада не са подготвени за водене на т.нар. „война на изтощение“, която се характеризира с изключително висока наситеност на безпилотни летателни апарати от различен клас (от FPV дронове до разузнавателни системи с далечен радиус) и постоянни координирани удари с далекобойно ракетно оръжие.
Това признание за доктринална недовършеност е директен сигнал към военно-промишлените лобита. Европейските армии, които през последните три десетилетия бяха оптимизирани за експедиционни операции от типа на тези в Афганистан или Мали, днес изпитват критичен недостиг на конвенционални артилерийски боеприпаси от калибър 155 мм и системи за противовъздушна отбрана с малък и среден обсег (напр. системи от типа IRIS-T или NASAMS). Преходът към напълно нов тип тактическа адаптация се оказва бавен, бюрократизиран и финансово заробващ за по-малките държави членки.
