/Поглед.инфо/ Новата епоха не може да започне, ако не се постигне историческо съгласие за ново разпределение на света. Така разпределен и подреден той ще продължи да произвежда едни и същи проблеми и конфликти, ще недоумява пред реалностите и ще бъде неспособен и безпомощен да съществува в тях. Структурата му е достигнала до предела на своята адекватност към тези реалности и отдавна вече претендира за нова.
Подредбата на света, неговото устройство, разделение и сближаване на държавите и народите е обективната му форма, която се изпълва в необходимото съдържание, за да съществува и функционира. Докато не дойде следващият момент, когато ще се наложи нови разделение. Разделението може да се нарича по различен начин: зони на влияние или военно-политически съюзи, но това може само да подчертае доколко светът е разделен, на какви части, с каква цел и доколко има тенденции и стремеж към обединение.
Същността и характерът на разделението се определят и формулират с признаването на световните лидери и великите сили, около които се формират различни явления, тенденции, начин на обществено устройство. Това без съмнение е истинското деление, което определя за дълго време статуквото на човечеството и света.
Човечеството може да е едно цяло, но то изконно е разделено най-напред на народи, нации, цивилизационни общности, религии, политически съюзи. Това е съществено разделение, стигащо понякога до непримиримост, вражда, ненавист и войни. Но то няма как да бъде оставено да преодолява различията си “от само себе си” и без някакви външни или вътрешни усилия. Защото всяко подобно многообразие е ентропия, която може да доведе до фактически разпад и самоунищожение.
При състоянието на комуникациите в Модерната епоха връзките са неизбежни, постоянни и достатъчно здрави, за да бъдат поставяне под каквото и да било съмнение. Но и интересите са изявени и непреодолими. Държавите не само не са еднакви, но са и по различен начин и степен силни икономически, военно, политически, идеологически, за да могат да поддържат само линейни отношения, извън някаква йерархия. Те не могат по никакъв начин да бъдат равни и да имат еднакво значение в международните отношения.
Великите сили обаче имат своето значение и геополитическа мощ и за държавите и народите, които ги следват или просто присъстват в техните зони на влияние. Колкото повече са тези държави и народи, толкова повече великата сила е могъща и значим. Но тя не може да притежава целия свят, макар да иска и да се стреми към това.
Тази схема работи още от сътворението, но през Модерната епоха придобива нов смисъл и нови функции.Защото връзките стават непосредствени, видими и необходими за развитието на човечеството. Но най-вече на капитализма. И то най-вече след Френската буржоазна революция през 1792 г., с която фактически приключва утвърждаването на капитализма в Западна Европа и предстои първото сериозно преначертаване на геополитическата карта на Европа и света. От тук насетне геополитическата карта постоянно се преначертава, запазвайки обаче основните си форми и особено най-важните фактори в геополитиката: великите сили. Държавите се променят, някои изчезват, други се появяват като възстановяване на предишно тяхно съществуване или просто като нови и току що създадени, но великите сили остават!
Някои от тях по силата на исторически обстоятелства изчезват (напр. Австро Унгария) престават да съществуват и тяхната зона се поделя между други велики сили – най-често нейни съседи, или преминава в друго притежание. Зоната не изчезва с изчезването на великата сила.
Днес вече не е възможно да се появи толкова силна и могъща икономически, политически, военно и духовно държава, която да е способна да управлява сама света и да налага безапелационно своята воля. Самото наличие на зони на влияние вече предопределя разделение, което не е възможно да бъде преодоляно по волята на една-единствена велика сила.
Подготвя се утвърждаването на нов световен ред. Ще бъдат уточнени великите сили на новото време и тяхната йерархия.
Разделението на народите и държавите не може да бъде механично, а е винаги съобразено с редица обстоятелства, които отчитат традиции, цивилизационни принадлежности, нагласи за сътрудничество, съюзи и общи действия в екстремални ситуации, близост. Но когато то вече е направено, обособяването на държавите в зони на влияния е достатъчно отчетливо и в голяма степен неприкосновено. То трябва да е логично и обосновано, за да бъде истинско и трайно.
Този механизъм сега се отработва от държавите, които в момента са най-високо в йерархията на великите сили. Тази йерархия е формирана по обективни критерии и отчита силата на икономиката, световното влияние, политическата мощ, военните достойнства и способността да отстояват своите позиции и влияния. Тези държави днес са Китай, Русия и САЩ. Но за подобни позиции скоро открито ще претендират Иран, Северна Корея, Турция и обединението БРИКС като едно цяло.
Големият проблем при новото разделение е Западна Европа с нейните велики сили и Европейския съюз като единна политическа общност. Тези велики сили имат своите зони на влияние, които функционират и не могат да бъдат пренебрегвани.
Другият проблем, който трябва да непременно да бъде решен, е ООН. Световната организация ще бъде реорганизирана, но това едва ли ще бъде лесно. Не е ясно и как ще бъдат поделени техните сателити. Тук големият проблем е Източна Европа, която ще трябва да се завърне към зоните, в които са били нейните спътници, от които ги извадиха обстоятелствата след края на СССР и социалистическата общност. САЩ ги разместиха грубо и агресивно навлязоха в тях, за да ги управляват и отдалечават от Русия. В тези държави се формира нов ред, нови ценности, ново отношение към себе си и собствените си традиции. Икономиките им фактически са напълно отделени от руската. Друго е и тяхното въоръжение след влизането им в НАТО. Освен това САЩ и НАТО ги поставят все повече във враждебни позиции спрямо Русия, създават военни образования, центрове, организация на войските им, за да атакуват бившия си съюзник. Настроенията към Русия в някои от тези държави е твърде негативно.
Другият труден за решаване проблем е преодоляването на интересите на САЩ върху досегашни държави и региони. САЩ замениха понятието “зони на влияние” със “зони на интереси”. А двете понятия са несъвместими и не отговарят на традициите в международните отношения. Лесно е да обявиш една държава или един регион за зона на твоите интереси, макар това да е зона на влияние на друга велика сили. А щом е друга зона на влияние, тя принадлежи и на други цивилизационни устройствени принципи и не може а бъде принуждавана да ги приеме, за да стане част от тях. Но точно това направиха САЩ в началото на ХХІ век, за да променят структурата на човечеството и на геополитиката. Трябва да признаем, че в голяма степен целта бе постигната – особено в държавите от католическия и протестантския свят. И това сега е реалност, която трябва да бъде преодоляна – или най-малкото да се съобразяват с нея.
Сега се очертава и архитектурата на отношенията в континента Азия. Там също има зони на влияния, но те по презумпция принадлежат на европейските велики сили, които са били и колониални владетели на някои от държавите. Но отдавна вече не са и тук са установени от самите азиатски народи правила на разпределение на влиянията на континента. Тези правила ще бъдат потвърдени при новото деление и съобразно тях ще се конструират отношенията тук.
Ще добавя само, че Русия също се позиционира като азиатска държава и непременно ще претендира за решаващо влияние на континента.
Ново деление ще бъде извършено с установяването на нов световен ред!
Това означава, че ще покаже как светът от тук насетне ще се управлява, който ще взима най-важните решения, кой ще определя посоките и темповете на развитие, кои ще бъдат държавите, които ще имат правото да преценяват и отсъждат в случаи на конфликти, сблъсъци и неразбирателства.
Русия и Китай се споразумяха при едно от посещенията на китайския президент в Русия да изготвят проекта на новия световен договор. Убеден съм, че такъв договор ще бъде обсъждан и подписан на специална мирна конференция. И то съвсем скоро! В какъв формат ще бъде тази конференция и кои ще са участниците в нея, тепърва ще се решава.
Ходът на Специалната военна операция в Украйна е видимият знак до къде е достигнала работата по изработването на новия световен ред. Краят на тази операция ще бъде край на много общности, договори, обединения, дори и на значението на държави като велики сили. Тя ще реши и съдбата на Европейския съюз. Затова са усилията на Европа да не се прекратява, а да продължава – уж до стратегическото поражение на Русия.
Скоро ще видим какво ще се случи от тук насетне. Големите промени предстоят, но вече са близо!
