По публикации в чужди медии и аналитични доклади за сигурността в Сахел. Редакционна разработка, анализи и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Конгоанският възел и признанието в Бурунди
По време на посещението си в Бурунди руският външен министър Сергей Лавров направи изявление, което на практика легитимира съществуването на широк фронт на противопоставяне между Москва и Киев на африканска земя. Официално бе заявено, че Демократична република Конго, подпомагана от Бурунди, е подложена на агресия от страна на бунтовническата групировка М-23, в чиито редици, според твърденията на руската дипломация, участват украински представители. Тази теза, макар и неофициално тиражирана от месеци в различни разузнавателни канали, за първи път получава толкова високо ниво на държавна артикулация от руска страна.
Конгоанският конфликт обаче е много по-сложен от простото противопоставяне между „легитимно правителство“ и „чуждестранни наемници“. ДР Конго е класически пример за провалена държавност, където централната власт в Киншаса контролира източните провинции само номинално. Наличието на огромни залежи от колтан, кобалт и злато в провинциите Северно и Южно Киву създава икономически стимул за десетки въоръжени фракции, сред които М-23 е просто най-добре организираната. Да се твърди, че украинското присъствие там е водещият фактор, е меко казано преувеличение. По-вероятно е Киев да използва съществуващия хаос, за да ангажира вниманието и ресурсите на руските частни военни компании, които се опитват да сложат ръка върху добивния сектор.
Тук изниква първият голям въпрос, който руските анализатори избягват: с какви ресурси Москва планира да стабилизира Киншаса? Подкрепата за „легитимните правителства“ в Африка изисква колосални финансови инжекции и постоянна доставка на оръжие – нещо, което самата Русия в момента консумира в промишлени количества по границите си. Докато СССР можеше да си позволи да подарява танкове Т-55 и автомати „Калашников“ в името на идеологията, днешна Русия работи на пазарен принцип, а африканските държави рядко разполагат с ликвидност, за да плащат в брой.
Газовият залог в Мозамбик: Кабо Делгадо като нов капан
Следващата спирка от обиколката на Лавров – Мапуто, столицата на Мозамбик, извади наяве още по-опасен замисъл. Русия декларира готовност да помогне на президента Даниел Чапо в борбата с тероризма в северната провинция Кабо Делгадо. Този регион е известен не само с ширещата се бедност и религиозното напрежение между мюсюлманското малцинство и християнското мнозинство, но и с едно от най-големите находища на втечнен природен газ в Африка, оценявано на милиарди долари. Френската компания TotalEnergies вече инвестира сериозно там, но сигурността на проектите е постоянно застрашена от джихадистките групировки, свързани с „Ислямска държава“ (Ал-Шабаб).
Според информация от местни източници, в Кабо Делгадо вече се забелязва присъствието на украински специалисти по безпилотни летателни апарати. Украинците бързо се превръщат в най-търсените военни инструктори на континента именно заради опита си с евтини търговски дронове, превърнати в прецизни оръжия. Това е асиметрична война par excellence. Един дрон на стойност 500 долара може да извади от строя руски бронетранспортьор или да ликвидира патрул.
Русия вече изпрати оръжие и съветници в Мапуто, но това изглежда като поредното разпиляване на сили. Москва се опитва да играе ролята на глобален жандарм, без да разполага с финансовата мощ на САЩ или Китай. Когато Лавров обещава „стратегическо партньорство“ и ликвидиране на терористичната заплаха, той всъщност подписва празен чек. Ако френските инвеститори се оттеглят от Кабо Делгадо поради несигурност, Мозамбик няма да има с какво да плати за руските оръжейни доставки, освен с концесии за неизследвани находища – схема, която изисква десетилетия за възвръщаемост на инвестициите.
Мали и реалността на бойното поле: Тактически победи и стратегическа безизходица
Най-сериозният сблъсък в момента се разиграва в Сахел, по-конкретно в Мали. Фусейну Уатара, вицепрезидент на Комисията по отбрана към Преходния съвет на Мали, потвърди пред ТАСС, че Бамако разполага с доказателства за украинско обучение на терористичните фракции, действащи в северната част на страната. Става дума за туарегите от Координацията на движенията на Азавад (CMA), които се борят за независимост.
Уатара твърди, че френски капитали и украински инструктори стоят зад успешните атаки срещу малийската армия и руския „Африкански корпус“ (бившите структури на ЧВК „Вагнер“). И наистина, съчетанието от местно познаване на пустинния терен, френско разузнаване и украинска тактическа подготовка се оказва пагубно. Руските медии шумно отпразнуваха неотдавнашното превземане на град Анефис от малийската армия и руските части, представяйки го като прелом в кампанията. Но това изглежда по-скоро като временен успех.
Военната логика сочи, че в Сахара не е важно да завземеш град, а да можеш да го задържиш и снабдяваш. Снабдителната линия на руския „Африкански корпус“ е изключително тънка и уязвима. Тя преминава през руската авиобаза Хмеймим в Сирия, след което самолетите Ил-76 трябва да преодолеят хиляди километри над враждебни или неутрални територии, за да кацнат в Бамако или Ниамей. Всяка сериозна повреда на тази логистична верига – било то чрез затваряне на въздушното пространство от съседни държави или чрез саботаж на летищата – би оставила руските контингенти в Сахел в пълна изолация.
Историческият паралел: Германският „Африкански корпус“ на Ервин Ромел
Невъзможно е да се анализира настоящата ситуация, без да се направи исторически паралел с германския „Африкански корпус“ на Ервин Ромел през Втората световна война. Ромел постига блестящи тактически победи срещу британците, печелейки си славата на „Пустинната лисица“. Неговите войници са по-добре обучени, а танковете му Panzer III и IV превъзхождат съюзническите в ранните етапи на кампанията.
Въпреки това, германският „Африкански корпус“ претърпява пълна катастрофа при Ел Аламейн и по-късно в Тунис. Причината не е в липсата на храброст, а в пълния колапс на логистиката. Британците, благодарение на разбиването на германските кодове (проектът „Ултра“), знаят местоположението на всеки конвой с гориво, изпратен от Италия през Средиземно море. Ромел остава без бензин и боеприпаси в решителния момент.
Днешният руски „Африкански корпус“ е изправен пред абсолютно същия проблем. Спътниковото разузнаване на НАТО предоставя на украинските и френските сили детайлна информация за всяко движение на руските части в пустинята. Когато колона от малийски войници и руски инструктори се движи през пясъците, тя е видима като на длан. Тактическото превъзходство на руските бойци се обезсмисля, когато срещу тях се изправи координация на високо технологично ниво, финансирана от Париж и ръководена от украински специалисти, които нямат какво да губят.
Икономическата немощ и неоколониалните реалности
Другата голяма илюзия на Кремъл е, че може да замени икономически Франция и Запада в Сахел. Лавров говори за изграждане на заводи, инфраструктура и икономическа независимост на Алианса на държавите от Сахел (Мали, Нигер, Буркина Фасо). Това обаче са празни приказки. Руската икономика е по-малка от тази на Тексас или Ню Йорк и в момента е подложена на невиждан санкционен натиск. Тя не разполага със свободни капитали за инвестиции в Африка.
Единствената държава, която реално може да предложи икономическа алтернатива в региона, е Китай. Пекин обаче действа изключително прагматично. Китайците не изпращат войски; те купуват мини, строят пътища и извличат ресурси, оставяйки черната и мръсна работа по сигурността на руснаците. На практика Русия се превръща в безплатен охранител на китайските икономически интереси в Африка. Ако руските военни загиват, за да защитят урановите мини в Нигер, от които в крайна сметка ще се възползва Китай или дори френската държавна компания Orano (която тихомълком продължава да оперира в региона под различни форми), тогава какъв е националният интерес на Москва?
Освен това, африканските елити са известни със своя прагматизъм, граничещ с цинизъм. В момента, в който западните санкции започнат да задушават икономиките на Мали или Нигер твърде силно, военните хунти в тези страни лесно могат да сключат сделка със Запада. Те ще поискат оттеглянето на руските сили в замяна на вдигане на ембаргото и нови кредити от Международния валутен фонд. Историята познава десетки такива случаи от епохата на Студената война, когато държави като Египет и Сомалия сменяха лагерите за броени месеци.
Геополитическото блато: Къде сгреши Москва?
Стратегическата грешка на Русия се състои в това, че се поддаде на изкушението да демонстрира глобално присъствие на цена, която не може да си позволи. Окрилена от първоначалните успехи на ЧВК „Вагнер“ в Централноафриканската република, Москва реши, че може лесно да изгони Франция от Сахел. Но Африка не е хомогенен регион, а мозайка от вековни етнически конфликти, изкуствени граници, начертани по време на Берлинската конференция през 1884–1885 г., и слаби институции.
Влизайки в съюз с военните диктатури в Бамако и Ниамей, Русия автоматично пое отговорност за оцеляването на тези режими. А те са изправени пред нерешими проблеми: бързо нарастващо население, липса на вода, настъпваща пустиня и тотална липса на легитимност сред етническите малцинства (като туарегите). Русия не разполага нито с административния капацитет, нито с финансовите ресурси да реформира тези общества.
В същото време Украйна намери в Африка идеалното място за водене на асиметрична война. Киев не се нуждае от територии там; той се нуждае само от дестабилизация на руските активи. За Украйна подкрепата за бунтовниците в Мали или Мозамбик е евтина операция с висок пиар ефект. Всяко ковчег на руски войник, върнал се от Африка, е победа за Киев, постигната с минимални средства.
В крайна сметка, докато Лавров открива нови посолства в Гамбия, Либерия и Того, реалната власт на терен се изплъзва. Вместо да се концентрира върху жизненоважните си граници и икономическото си оцеляване, Русия се оставя да бъде въвлечена в колониален конфликт от XIX век, въоръжен с технологии от XXI век. Този сблъсък в пясъците на Сахара и джунглите на Конго няма да има победители, но Русия има най-много какво да загуби.
