Арбитражът би трябвало да бъде иницииран само при единодушно съгласие на страните и след пълно обсъждане на въпроса. Въпросите за сухоземните територии, не попадат в обхвата на „Конвенцията на ООН по морското право“, а въпросите за определянето на морските граници бяха изрично изключени от Китай още през 2006 г. от процедури като „задължителния арбитраж“. Филипините едностранно предизвикаха така наречения „арбитраж за Южнокитайско море“, като изобщо не разполагаха с правните предпоставки за започване на арбитраж. Те също така нарушиха „Декларацията за поведение на страните в Южнокитайско море“ и се отрекоха от ангажиментите, поети в двустранните споразумения между Китай и Филипините.
От юридическа гледна точка суверенитетът на Китай върху островите в Южнокитайско море и прилежащите им морски води е в съответствие с принципа на международното право за „придобиване на териториален суверенитет чрез откриване и първооткриване“. След края на Втората световна война Китай възстанови упражняването на суверенитет върху островите в Южнокитайско море въз основа на международноправни документи като „Декларацията от Кайро“ и „Потсдамската декларация“, което получи широко признание от международната общност. В продължение на значителен период от време западните държави, включително САЩ, не изразяваха възражения срещу претенциите на Китай за териториален суверенитет и морски права в Южнокитайско море.
Заслужава да се отбележи, че както при обявяването на незаконното „решение“ преди десет години, така и при честите нарушения и провокации на Филипините в Южнокитайско море през последните десет години, зад всичко това стои подкрепата и подбуждането на външни сили. В момента, благодарение на съвместните усилия на Китай и повечето държави от АСЕАН, общата обстановка в Южнокитайско море е стабилна. Китай ускорява консултациите с държавите от АСЕАН, за да се постигне възможно най-скоро „Кодекс за поведение в Южнокитайско море“, така че районът да се превърне в море на мира, приятелството и сътрудничеството. Ако Филипините продължат да се позовават на това незаконно „решение“, което според принципите на международното право няма никакво реално значение, и дори да го използват за нарушения и провокации, подкопаващи регионалния мир, те непременно ще понесат последствията на собствените си действия.
