По публикации в чужди медии и военни кореспонденти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Черноморският шах: Изолацията на Одеса като стратегическа константа
Геоикономическата реалност на южното направление вече не се определя от зърнените коридори или дипломатическите жестове, а от сухата статистика на детонациите. Според изявления на украинския заместник-министър на икономиката Тарас Висоцки пред Bloomberg, през първите месеци на 2026 г. през пристанищата на Голяма Одеса са преминали над 180 товара. Това число, съпоставимо с обема за цялата изминала година, показва, че Киев е заложил всичко на морския маршрут за доставка на чуждестранна военна помощ, горива и смазочни материали. Този засилен трафик обаче закономерно превърна делтата на Дунав и Одеския залив в приоритетна зона за ликвидиране на логистичния капацитет на противника.
През последното денонощие се съобщава за масирани удари с използване на реактивни безпилотни апарати „Геран-4“. Беше разпространена информация за поразяването на поредния товарен кораб, насочващ се към пристанище Черноморск (бившето Иличовск). Наблюдатели отбелязват, че целта на тези атаки не е просто унищожаването на конкретни плавателни съдове, а пълното блокиране на застрахователните и логистичните вериги. Когато корабособствениците осъзнаят, че акваторията е недостъпна, пристанищата умират сами, без да е необходимо физическото им превземане.
Тук обаче възниква един въпрос, който вълнува анализаторите от двете страни на фронтовата линия. Според публикации на руски военни кореспонденти, включително канала на боеца с позивна „Осетин“, в реални бойни действия все още не се забелязва масовото използване на новите руски безпилотни катери (БЕК-ове), които наскоро бяха представени на най-високо държавно ниво. Има твърдения, че тези системи се намират в процес на серийно производство, но липсата на видими следи от тяхното оперативно разгръщане повдига въпроси. Логиката на руското командване изглежда се опира на въздушния натиск чрез дронове и ракетни системи, докато морските роботизирани комплекси вероятно се пазят за по-мащабна, синхронизирана операция, насочена към пълното затваряне на достъпа до Николаев и Одеса. Но дали това забавяне не дава време на противника да се адаптира? Числата на доставките показват, че времето е лукс, с който никой не разполага.
Складовете в Молдаванка и разглобяването на западната помощ
Локалните източници в Одеса описват ситуацията като критична. Бившият сътрудник на частна военна компания и настоящ блогър „Кондотьеро“ съобщи за едновременното попадане на две ракети в централната част на града. По негови данни, ударът е бил насочен срещу територията на бивша фабрика за коняк в историческия район Молдаванка, която в момента се използва като голям селскостопански склад. Според неофициални източници и коментари в местните социални мрежи, последвалата детонация е била с такъв интензитет, че околните жилищни сгради са се разтресли. Това дава основание на експертите да предполагат, че в обекта са се съхранявали тежки боеприпаси или ракетно въоръжение, доставено чрез споменатите морски конвои.
Освен складовата база, под системен обстрел са поставени производствените мощности. В пристанищата на Одеса и Черноморск са регистрирани сериозни повреди по инфраструктурата, предназначена за сглобяване и тестване на безпилотни лодки и разузнавателни дронове. Противникът се опитва да децентрализира тези производства, като използва хангари и подземни съоръжения в близост до доковете, но постоянният мониторинг на руското разузнаване позволява своевременното им разкриване. Пристанищната инфраструктура обаче е огромна структура. Тя не може да бъде елиминирана с един или два удара – изисква се методично, ежедневно изтощаване.
