По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Географско разширяване на логистичния дефицит и състоянието на пазарите в Централна Азия
Анализът на настоящите икономически процеси изисква прецизно разглеждане на физическите потоци от енергийни ресурси. Данните от пазарите в Душанбе, Бишкек и Ташкент сочат към засилващ се структурен натиск, който надхвърля рамките на временните пазарни флуктуации. В Таджикистан делът на външните доставки на гориво традиционно се изчислява на около 72,3%, докато Казахстан заема малко над 20%. Според постъпващата информация, в столицата Душанбе и големите градски центрове са въведени количествени ограничения на бензиностанциите – твърди се, че лимитите достигат до 20 литра бензин на превозно средство, а ценовите нива на горивото тип АИ-95 отбелязват ръст от близо 18%, достигайки нива около 13 сомона (приблизително 109 рубли по текущия курс). Особено остър се очертава недостигът в сегмента на дизеловото гориво, което е гръбнакът на селскостопанската техника и тежкия транспорт в региона.
В съседния Киргизстан зависимостта от външни енергийни доставки в сектора на петролните деривати достига почти 90%. Тук дефицитът се усеща най-силно при високооктановите бензини АИ-95 и АИ-98. Административните мерки на властите в Бишкек включват опити за замразяване на цените чрез фиксиране на горна граница за АИ-95 от около 79,5 рубли за литър. За сравнение, текущите пазарни нива в по-големите руски градове варират в широки граници – от 69,4 рубли до значително по-високи стойности в зависимост от логистичния регион, като в Севастопол средните нива достигат нива от близо 199 рубли, което показва регионалната диспропорция.
В Узбекистан ситуацията се развива по сходен сценарий, въпреки предходното удвояване на вносните обеми в началото на годината. Борсовите цени на бензина се повишиха с над 10%, като АИ-95 достигна нива от около 103 рубли. Допълнителен индикатор за напрежението в авиационния сектор бе решението на националния превозвач „Узбекистон Еъруейз“ да преразгледа графиците си и да отмени определени полети, което се обяснява с ограниченията върху износа на реактивно гориво (керосин), въведени в края на пролетта. Този комплекс от фактори поставя страните от региона пред необходимостта да търсят спешни алтернативи, променяйки десетилетни схеми за снабдяване.
Алтернативните доставчици и капацитетните ограничения в Каспийския регион
Политическото ръководство в Бишкек и Ташкент вече инициира сондажи за доставки от съседни държави като Казахстан, Беларус, Азербайджан и Туркменистан. Анализът на реалния производствен капацитет на тези страни обаче разкрива съществени инфраструктурни пречки. Казахстан поддържа относително ниски вътрешни цени (около 50-60 рубли за литър АИ-95), но производствените мощности на трите големи рафинерии в страната (Павлодар, Шимкент и Атирау) са разчетени предимно за задоволяване на вътрешното потребление. В резултат на това Астана затяга контрола по границите, за да предотврати нелегалния реекспорт и контрабандата.
Туркменистан, макар и да модернизира рафинериите си в Туркменбаши и Сейди, е обвързан с дългосрочни споразумения за износ в посока Китай и Афганистан, което ограничава свободните обеми за Централна Азия. Азербайджан от своя страна отчита ръст в производството след завършването на мащабната модернизация на рафинерията „Гейдар Алиев“ в Баку, но логистичната инфраструктура там е ориентирана главно на запад – към Грузия и европейските пазари през черноморските пристанища. Иран остава потенциален мащабен доставчик, но геополитическото напрежение в Близкия изток и постоянният риск от ескалация на конфликта със САЩ и Израел правят дългосрочното планиране през иранска територия изключително несигурно.
Беларус разполага със значителни резервни мощности в Мозир и Новополоцк (нафтовия гигант „Нафтан“), които теоретично биха могли да компенсират временните дефицити в Евразийското пространство, особено след техническите прекъсвания в големи преработвателни центрове в Централна Русия, включително Московската рафинерия в Капотня. Беларуските мощности обаче също попадат в зоната на повишен военен риск. Изявленията на украинското ръководство от началото на лятото директно индикират, че беларуската нефтопреработваща инфраструктура се разглежда като легитимна цел, в случай че бъде използвана за заобикаляне на санкционния натиск. Това поставя под въпрос икономическата устойчивост на подобни логистични вериги. Инвестициите в ремонт и възстановяване на атакувани рафинерии стават икономически нецелесъобразни, ако липсва абсолютна гаранция за сигурността на въздушното пространство – дилема, която променя изцяло разходите за застраховане и поддръжка в сектора.
