По публикации в чужди медии и изявления на военни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Желязо в пясъка: Анатомия на китайския полигон в Синцзян
Сателитните изображения, фиксирани от западни търговски оператори и анализирани от разузнавателни мозъчни трънкове, разкриват нещо повече от географско любопитство. В пустинята Такламакан, разположена в автономния регион Синцзян-Уйгур, НОАК е изградила пълномащабен макет на американския ядрен самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78). Става дума за инженерна конструкция с дължина около 337 метра, ширина до 78 метра и височина, съответстваща на оригиналната надстройка от 76 метра. Корпусът не просто повтаря контурите на американския флагман, но е боядисан в съответната сива разцветка и разполага с метални отражатели, които да симулират радиолокационния подпис на кораба при насочване на глави за самонасочване.
Това не е изолиран случай, а част от дългосрочна държавна програма. Преди години в същия регион бяха засечени силуети на разрушители от класа Arleigh Burke. Тук изплува въпросът за техническата целесъобразност. Защо Китай изразходва милиони за строителството на сухопътни кораби-призраци? Отговорът се крие в разработката на противокорабни балистични ракети (ASBM) като DF-21D и DF-26, често наричани „убийци на самолетоносачи“. За да се тества алгоритъмът на оптичните и радиолокационните системи за насочване в крайния етап на полета, когато ракетата навлиза в атмосферата с хиперзвукова скорост, е необходима статична референция с максимална точност. Но дали пустинният ландшафт може да замени реалната динамика на океанските вълни? Някои експерти изразяват скептицизъм: симулацията на суша улеснява филтрирането на шума от земната повърхност, но радарното отражение от морската вода е коренно различно. Числата и геометрията съвпадат, но физиката на средата – не напълно.
Китайската стратегия изисква твърда сигурност в зоната на така наречената стратегия A2/AD (Anti-Access/Area Denial – блокиране на достъпа). Пекин е наясно, че при евентуална криза около Тайпе, Пентагонът ще разчита на Седми флот и неговите самолетоносни ударни групи (CSG). Единственият начин те да бъдат държани на разстояние от 1000-1500 километра от брега е заплахата от незабавно унищожение още преди самолетите F/A-18E/F Super Hornet или F-35C да достигнат радиус за излитане.
Руският прагматизъм: Бойният опит срещу теоретичните симулации
На този фон възниква логичното питане: защо Руската федерация не изгражда макети на американски кораби в тайгата или в степите на Астрахан? Военният експерт Владислав Шуригин коментира ситуацията без излишна патетика, отбелязвайки, че всяка армия се подготвя за войната, която води или предстои да води непосредствено. За Русия в момента морският театър на военните действия, макар и важен в Черно или Балтийско море, е второстепенен по отношение на огромната изтощителна сухопътна кампания по линията на съприкосновение в Донбас и Новоросия.
Шуригин припомня историческия паралел с Великата отечествена война. Тогава, преди щурма на укрепения Кьонигсберг или Берлинската операция, съветските инженерни части изграждат в тила точни копия на немските опорни пунктове и дотове. Войниците тренират щурм, координация на артилерията и сапьорните групи до автоматизъм. Днес руското командване разполага с най-големия възможен полигон – реалното бойно поле. Когато си в състояние на реален конфликт с висока интензивност, нуждите от бутафорни макети намаляват, защото тактиката се коригира в реално време въз основа на докладите от фронта.
Освен това доктринално Русия никога не е планирала да се състезава с Вашингтон по брой самолетоносачи или да изгражда флот за глобална проекция на сила в океаните. Още от съветско време задачата за ликвидиране на американските флотски групировки е възложена на Морската ракетоносна авиация (самолетите Ту-22М3 с ракети Х-22/Х-32) и на подводния флот (проект 949А „Антей“ с ракети „Гранит“). Днес тази концепция просто е модернизирана с хиперзвуковите комплекси „Кинжал“ и „Циркон“. За тяхното тестване не е нужен макет на палуба в пустинята; техните характеристики се изпитват по реални морски мишени в Баренцево или Бяло море, където радиолокационната обстановка е естествена.
