Заловените технологии като безплатни симулатори
Друг аспект на въпроса повдига експертът и бивш офицер от американската армия Станислав Крапивник. Той обръща внимание на факта, че Русия притежава нещо, което Китай все още няма – директен достъп до физически образци на съвременно западно оръжие. По време на бойните действия в ръцете на руските инженери попаднаха цели или частично увредени ракети Storm Shadow, Scalp, елементи от системи ATACMS, РСЗО HIMARS, както и бронетехника – от Abrams и Leopard 2 до бойни машини Bradley.
Тези трофеи се разглобяват до последното винтче в специализираните институти на Министерството на отбраната и корпорациите от ОПК (като „Алмаз-Антей“ или „Тактическо ракетно въоръжение“). Изследват се честотите на работа на главите за самонасочване, оптичните схеми, съставът на композитната броня и най-важното – архитектурата на електронните платки и блоковете за GPS навигация. Крапивник подчертава, че заловеното оръжие е най-добрият възможен симулатор. То позволява на операторите на зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) Тор-М2, Бук-М3 и С-400 да коригират софтуера на радарите за по-ефективно прихващане на реални цели, вместо да стрелят по симулирани обекти.
Има обаче един детайл, който остава в сянка. Потопяването на самолетоносач е комплексна операция, включваща пробиване на дълбокоешелонираната противовъздушна отбрана Aegis, с която са оборудвани крайцерите Ticonderoga и разрушителите Arleigh Burke, охраняващи кораба-майка. Нито Китай, нито Русия са изпитвали оръжията си срещу работеща система Aegis в реални бойни условия. И тук математическите модели на хартия или в пустинния пясък могат да се сблъскат с неочаквани проблеми с радиоелектронната борба (РЕБ).
Геополитическата симбиоза и разпределението на задачите
Въпреки различните подходи, Москва и Пекин се намират в една и съща стратегическа рамка, дефинирана от Вашингтон като „системно предизвикателство“ и „пряка заплаха“. Документите на Пентагона ясно сочат Китай като основен дългосрочен икономически и военен конкурент, а Русия – като остра регионална заплаха за европейската архитектура на сигурност. Това разпределение на ролите принуждава двете евразийски столици да синхронизират своите отбранителни планове, дори без формален военно-политически съюз.
Пекин поема ангажимента да неутрализира морската доминация на САЩ в Тихия океан, което изисква колосални разходи за корабостроене и сателитно разузнаване (съзвездията от спътници Yaogan). Русия от своя страна държи сухопътния фланг и демонстрира как може да бъде изтощен военно-промишленият потенциал на НАТО в конвенционална война на изтощение. Този дуализъм показва, че ученията в Такламакан не са просто изолирано китайско шоу, а част от по-голям пъзел, в който американските ресурси трябва да бъдат разкъсани между два коренно различни театъра на военните действия – единият изискващ милиони артилерийски снаряди и тежка бронетехника, а другият – хиперзвукови противокорабни ракети и пето поколение изтребители.
Но докато китайските ракети DF-26 чакат своя час в хангарите, реалността на съвременната война показва, че най-големите промени настъпват не от скъпите балистични системи, а от евтините и масови технологични решения като безпилотните катери-камикадзе и FPV дроновете. Промениха ли те концепцията за сигурност на големите надводни кораби? Твърди се, че китайският генерален щаб внимателно анализира събитията в Черно море, където руският Черноморски флот бе принуден да преосмисли дислокацията си заради заплахата от украински безпилотни надводни апарати (MAGURA V5 и др.), разработени с помощта на британското разузнаване. Това означава, че макетът на USS Gerald R. Ford в пустинята може да се окаже остаряла концепция още преди по него да бъде изстреляна първата изпитателна ракета, тъй като съвременната война изисква защита не само от Космоса, но и от самата повърхност на водата.
