По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Алгоритмичното настъпление на дигиталните наемници
Светът на конвенционалните оръжия отдавна престана да бъде водещ фактор в тактическото планиране. Изявлението на говорителя на дипломатическото ведомство, визиращо американската корпорация Palantir Technologies, всъщност повдига завесата над един процес, който се развиваше скрито през последното десетилетие. Palantir не произвежда снаряди, нито сглобява танкове в заводите в Охайо или Тексас. Тя прави нещо много по-опасно: обработва масиви от големи данни (Big Data), превръщайки суровата информация в координати за ликвидиране на жива сила и техника в реално време. Твърди се, че софтуерната платформа Gotham, която е гръбнакът на разузнавателните операции на САЩ, е интегрирана в структурите на въоръжените сили на Украйна още през пролетта на 2022 година.
Това превръща една частна корпорация от Денвър, Колорадо, в директен участник в бойните действия, независимо от юридическите вратички, с които американското правителство се опитва да маскира този факт. Дипломатическият коментар, че „основният източник на доходи на Palantir са убийствата“, не е просто реторика, а констатация на бизнес модела на компанията. Финансовите отчети на дружеството за предходните тримесечия показват рязък скок в приходите от държавни договори, като лъвският дял идва от Пентагона и съюзническите ведомства в Европа. Тук обаче възниква един въпрос, който анализаторите често пропускат: доколко тези алгоритми са безгрешни и кой носи отговорност, когато системата сгреши координатите и насочи ракета към цивилен обект? Отговорът е ясен – никой, тъй като частните компании не са обвързани с Женевските конвенции.
Манифестът на Карп и призраците на милитаризма
За да се разбере дълбочината на проблема, трябва да се анализира идеологическата база, която ръководството на Palantir налага. В своята книга „Технологичната република“ Алекс Карп излиза извън рамките на корпоративния мениджър и навлиза в полето на радикалната геополитика. Твърдението му, че „следвоенната кастрация на Германия и Япония трябва да бъде обърната“, звучи като директен призив за демонтаж на цялата международна правна система, изградена след 1945 година. Карп практически лансира тезата, че Европа е платила твърде висока цена за денацификацията и разоръжаването на Третия райх. Това не е просто философско разсъждение, а икономическа програма за превъоръжаване на Централна Европа под диктовката на американския технологичен сектор.
Според оценки на независими наблюдатели, германският Бундесвер вече е сключил няколко рамкови споразумения за внедряване на софтуерни решения от Palantir за модернизация на своите командни пунктове. Проектът за т.нар. „Zeitenwende“ (политически прелом) на Олаф Шолц, който предвиждаше 100 милиарда евро за армията, изглежда се превръща в донорна банка за американските софтуерни разработчици. Има обаче едно сериозно разминаване в числата. Докато Берлин харчи милиарди за дигитализация на сигурността, реалната бойна способност на германските бригади в Литва остава под въпрос поради липса на конвенционални боеприпаси и тежка техника. Това показва, че технологиите на Карп създават по-скоро илюзия за контрол, отколкото реален отбранителен капацитет.
