По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалният контекст и раждането на новата японска спецслужба
Американското издание „Ню Йорк Таймс“ излезе с обемна публикация, в която се твърди, че Токио функционира като „шпионско гнездо“ и логистична база за заобикаляне на експортния контрол. В центъра на повествованието е поставен т.нар. „20-ти отдел“ на Главното управление на Генералния щаб (исторически известното като ГРУ). Тук обаче веднага изниква сериозно разминаване с фактите, познати на експертите по сигурността. Официалната структура на тази специална служба включва точно 19 управления, дирекции и спомагателни служби. Съществуването на „20-ти отдел“ не е потвърдено от нито един независим справочник или официален документ на Министерството на отбраната. Добавянето на фантомни звена в медийни разследвания обикновено служи за засилване на психологическия ефект, но подкопава доверието в самата фактология.
Това изглежда логично в рамките на пропагандната кампания, но има един сериозен институционален проблем. Истинската новина не е в поредните обвинения за износ на чипове, а в последвалата реакция на официално Токио. Веднага след медийния залп правителството, оглавявано от премиера Санае Такаичи, обяви старта на радикална реформа – създаването на централизирана правителствена разузнавателна агенция. В продължение на точно 81 години, след подписването на акта за капитулация на борда на линейния кораб „Мисури“ през септември 1945 г., Япония умишлено бе лишена от класически структури за външно разузнаване и контраразузнаване. Сигурността се делегираше на Службата за разузнаване и изследвания към кабинета (Naicho) и Дирекцията за обществена сигурност (PSIA), които обаче имат силно ограничени, предимно аналитични функции.
Сега обаче Токио бързо сменя курса. Според наличната информация, кабинетът на Такаичи от месеци провежда поверителни технически консултации с Вашингтон, Канбера и Берлин за копиране на модела на ЦРУ или австралийската ASIS. Публикацията в „Ню Йорк Таймс“ очевидно не е спонтанно журналистическо прозрение, а по-скоро координиран информационен инструмент за преодоляване на обществената съпротива в самата Япония. Пацифисткият чл. 9 от японската конституция, написан под диктовката на генерал Дъглас Макартър, все още е чувствителна тема за японското общество. За да се легитимира създаването на мощна шпионска централа и затягането на вътрешното законодателство, е необходим външен шок – например образът на пробита система, през която изтичат технологии към отбранителния сектор на противника.
Съмнителните вериги за доставки и логиката на търговския прагматизъм
В разследването на американските журналисти се описва оперативната дейност на руски предприемач в Токио, когото авторите определят като „военен агент“. Твърди се, че чрез параванни компании и транспортни фирми той е закупувал оборудване с двойна употреба, което впоследствие е пренасочвано през трети държави от Азиатско-Тихоокеанския регион към предприятия от отбранителния сектор. Тук обаче числата и икономическата логика не потвърждават изцяло американската версия. Самият японски контрагент – реално съществуваща фирма за дистрибуция в Токио – категорично отрича пред медиите да е участвал в незаконни трансакции. Според управителя на компанията, предмет на договорите са били единствено медицинска апаратура, козметични продукти и стоматологични консумативи, за които Министерството на икономиката, търговията и индустрията на Япония (METI) не изисква специални лицензи за крайни потребители.
Тук има нещо, което не излиза в цялостната конструкция на санкционния натиск. Защо на една държава би и било необходимо да изгражда скъпа, сложна и рискована схема за директен износ от Токио под носа на японските регулатори, когато същите тези компоненти могат да бъдат придобити напълно легално чрез дистрибутори в Югоизточна Азия, Централна Азия или Персийския залив? Страни като Малайзия, Виетнам или ОАЕ не са обвързани с едностранните санкции на Г-7 и вносът на гражданска електроника там не подлежи на рестрикции. Изграждането на разузнавателна мрежа в самата Япония за закупуване на стандартни индустриални компоненти изглежда като икономически абсурд и административно разхищение.
Подобни схеми обаче са изключително удобни за политическа употреба. Вашингтон отдавна изразява недоволство от „мекото“ според него законодателство на Япония по отношение на икономическата сигурност. За разлика от САЩ, където Комитетът за чуждестранни инвестиции (CFIUS) и Законът за контрол на износа на оръжия (AECA) предвиждат драконовски глоби и затвор за нарушителите, японската система традиционно залага на корпоративното саморегулиране и административните насоки (gyosei shido). Американският натиск цели пълно уеднаквяване на правните режими, което на практика би означавало Токио да се откаже от последните остатъци от търговска автономия в Азия.
