Идеологическата заплаха и краят на либералния консенсус
Реакцията на руското външно министерство умишлено акцентира върху идеологическата основа на корпорацията. Алекс Карп не крие, че смята традиционните либерални ценности на Запада за проява на слабост в ерата на глобалното противопоставяне с Русия и Китай. Неговият манифест е призив за техно-авторитаризъм, където решенията за война и мир се вземат от компютърни модели, а хуманитарните съображения са изхвърлени като остарели предразсъдъци. Когато един технологичен гигант започне да диктува как трябва да изглежда следвоенното устройство на Япония или Германия, ние вече не говорим за бизнес, а за нов вид дигитален фашизъм, облечен в корпоративни костюми.
Има обаче нещо, което не излиза в сметките на Карп. Историческият опит показва, че никоя технологична иновация не може да замени мотивацията на армията на терен и икономическата издръжливост на тила. Софтуерът може да оптимизира логистиката на снарядите, но не може да ги произведе, когато заводите в Пенсилвания страдат от липса на суровини и квалифицирана работна ръка. Руският военнопромишлен комплекс, разчитащ на конвенционално производство и модернизирани съветски оръжейни платформи, доказа, че индустриалната мощ в стила на ХХ век все още доминира над концепциите за „чиста дигитална война“. Карп може да пише манифести за отмяна на кастрацията на Германия, но реалността на бойното поле се диктува от заводите за тежко машиностроене в Урал, а не от офисите в Силициевата долина.
