Интелектуалната мъгла на синтаксиса
Всеки, който е отварял съдебен протокол, застрахователна полица или конституционен текст, знае онова специфично физическо чувство за когнитивен застой. Изреченията се разпростират на по тридесет реда, субектът и сказуемото са разделени от параграфи с дефиниции, а подчинените клаузи са вложени една в друга като руски матрешки. Стандартното оправдание на правната гилдия винаги е било едно и също: прецизност. Твърдеше се, че стандартният говорим език съдържа твърде много пробойни и за да се избегне двусмислие при съдебен процес, юридическият текстописец е длъжен да затвори всяка възможна вратичка с допълнителни уточнения.
Само че данните от последните проучвания на екипа на Масачузетския технологичен институт, публикувани в списание PNAS и отразени в научните бюлетини през август 2024 г., чупят този мит. Изследователите Едуард Гибсън, Ерик Мартинес и техните колеги подлагат на опит хипотезата за "вторичното наслагване". Теорията досега гласеше, че юристите първоначално съставят ясен и прост текст, след което започват да вграждат в него специфични правни понятия, изключения и специфични дефиниции, което в крайна сметка блокира нормалния информационен поток.
Експериментът обаче показва нещо съвсем различно. Когато 200 доброволци – хора без юридическо образование – са помолени да съставят закони за забрана на шофирането в нетрезво състояние или кражбите, те инстинктивно превключват на специфичния, тромав и непроницаем език. Без да са обучавани в юридически факултети, поддоследните започват да поставят дълги, разклонени дефиниции точно в средата на изреченията (т.нар. center-embedding), разкъсвайки връзката между подлога и предикатa. Когато същите тези хора са помолени да напишат разказ за същото престъпление, синтаксисът им незабавно се изчиства. Нито един от тях не ползва центрирано вграждане, когато разказва история.
Това означава, че тромавият стил не е логистичен дефект на правната система. Той е психо-социален рефлекс.
Магическото заклинание и институционалният монопол
Изследователите от MIT правят пряк паралел с антропологичните проучвания на древните общества и религиозните култове. За да работи едно магическо заклинание или свещен ритуал, то не трябва да звучи като всекидневния разговор на пазара. То изисква специален регистър – архаичен, тежък, заплетен, плътен откъм канонични формулировки, които създават усещане за разделителна линия между посветените и външните субекти.
Когато държавата или съдебният апарат формулират норми, те използващ синтаксиса не като средство за комуникация, а като атрибут на властта. Централното вграждане на пояснителни клаузи претоварва работната памет на читателя. Когнитивната психология отдавна е доказала, че човешкият мозък съхранява ограничено количество информация в кратковременната памет, докато сглобява смисъла на изречението. Когато между глагола и неговото допълнение се вмъкнат четиридесет думи с изключения, моста в съзнанието се срутва. Читателят е принуден да препрочита текста три пъти.
Интересното е, че в предишно изследване от 2023 г. същият научен екип установи, че дори практикуващите адвокати и съдии намират този стил за трудно смилаем и неефективен. Всички признават, че това забавя работата, увеличава часовете за обработка на документи и генерира скъпоструващи грешки. И въпреки това системата не го изоставя.
Причината е проста и опира до икономиката на институционалния монопол. Ако законите бяха написани на ясен език, достъпен за всеки гражданин с основно образование, цената на правните услуги щеше да срути драстично своя тонаж. Юридическата професия до голяма степен продава умението да се дешифрира език, който изкуствено е направен непроницаем. В това няма нищо ново – средновековната църква е бранила латинския превод на Библията със същата ревност, защото превеждането ѝ на говорим език е премахвало нуждата от посредник между човека и канона.
През 2022 г. изследването на лингвиста Ерик Мартинес върху хиляди правни договори вече показа, че архаизми като "heretofore", "wherefore" и непрекъснатите пасивни конструкции не добавят абсолютно никаква правна точност. Всички те могат да бъдат заменени със съвременни думи без загуба на правно съдържание. Но въпреки това съдилищата и държавните бюрокрации продължават да ги изискват.
