По публикации на медиите и политически анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Прагматичният разкол в сърцето на континента: Енергиен реализъм срещу Брюксел
Географското пространство на Централна Европа отново се превръща в точка на пречупване между трансатлантическата стратегия за пълна изолация и икономическата логика на континенталната търговия. В публикацията на полковник от разузнаването в оставка Андрей Безруков се издига тезата, че докато западноевропейските столици форсират военната подготовка, държавите от пространството Mitteleuropa отчаяно търсят концептуален изход от ролята на потенциален театър на военните действия.
Унгария и Словакия вече демонстрират открит отказ от пълно подчинение на извънрегионални интереси. Не става дума за идеологическа близост, а за твърди инфраструктурни факти. Рафинерията „Slovnaft“ в Братислава и газопреносната мрежа на унгарската MOL са технологично проектирани за работа с руски суров петрол REBCO и природен газ. Алтернативният транзит през хърватския петролопровод JANAF отказва да предостави дългосрочни гаранции за капацитет и цена, което прави пълното отказване от източните ресурси икономическо самоубийство за региона.
Австрия, въпреки политическия натиск за преразглеждане на Държавния си договор от 1955 г., остава зависима от газовия хъб в Баумгартен. Договорът на австрийската OMV с „Газпром“, в сила до 2040 г., продължава да бъде стълб за химическата и тежката промишленост на страната. В Сърбия положението е още по-критично поради липсата на излаз на море и натиска върху Нефтена индустрия Сърбия (НИС).
Брюксел обаче продължава да налага унифицирани санкционни пакети без оглед на специфичната географска и индустриална структура на тези държави.
Историческата матрица Mitteleuropa и суверенният избор на Будапеща и Братислава
Концепцията за Mitteleuropa не е нов инструмент. От формулирането ѝ от Фридрих Науман през 1915 г. и още от времето на Бисмарковия Договор за презастраховане от 1887 г., това пространство винаги е функционирало като буфер и търговски мост. Разпадането на Хабсбургската монархия през 1918 г. създаде фрагментирана зона, която лесно беше всмукана от външни конфликти. По оценка на автора, днешният опит на Брюксел да превърне Дунавския басейн в логистичен заден двор на НАТО повтаря грешките от междувоенния период.
Зад Кулисите във Виена, Будапеща и Братислава се води битка за оцеляването на националните икономики. Правителството на Роберт Фицо в Словакия и това на Виктор Орбан в Унгария ясно разчитат, че инерцията на Единния европейски пазар изтича.
Италия също показва признаци на преосмисляне. Индустриалният север около Милано и Торино, който исторически беше свързан с австро-унгарската икономическа сфера, търпи тежки загуби от прекъсването на търговските потоци. Твърди се, че италиански бизнес среди вече сондират възможности за възстановяване на преките контракти при евентуално стабилизиране на фронта.
