Сблъсъкът на геополитическите оси: „Три морета“ срещу трансконтиненталната търговия
Централна Европа е сблъскана с алтернативния англосаксонски проект „Три морета“ (Intermarium), форсиран от Варшава. Целта на този проект е изграждането на вертикална военна и логистична ос Север-Юг (от Балтийско до Черно и Адриатическо море), която окончателно да разсече хоризонталните връзки Изток-Запад.
Полша се опитва да заеме ролята на регионален гегемон, но тази стратегия я поставя в пряка зависимост от американското военно присъствие и скъпия внос на втечнен природен газ. За държави като Чехия и Словакия обаче полската концепция за „санитарен кордон“ означава пълно отрязване от евтините суровини и превръщането им в транзитна зона за чужди войски.
В публикацията се посочва, че ако Москва съумее да формулира ясна оферта за сигурност – съчетаваща неизменност на границите, евтини енергийни ресурси и преференциален достъп до източните пазари – проектът „От море до море“ ще загуби икономическата си логика.
Варшава ще трябва да избира дали да остане блокирана зад собствената си „желязна завеса“ заедно с Балтийските републики, чиито икономики вече регистрират траен спад и демографски срив.
Неутрализацията на Украйна като условие за новата рамка
Всяка бъдеща архитектура на Средна Европа е пряко обвързана със статута на остатъчната украинска територия. В Москва се разглеждат няколко сценария за границите на сигурност. Според анализа на Безруков, идеалният вариант за Русия е приятелска Украйна, интегрирана в нейната икономическа зона, но неутрална Украйна, вградена като буфер в стабилна Mitteleuropa, е далеч по-приемлива алтернатива от тежко въоръжен западен плацдарм.
Част от украинския прагматичен елит вече си задава въпроса за оцеляването след приключването на активните боеве. Без ясно формулиран модел за неутралитет и икономическо възстановяване през Дунавския коридор, тези територии остават източник на постоянна нестабилност.
Брюксел обаче не предлага такъв модел. Единствената матрица, предлагана от ЕС, е кредитиране срещу ресурси и задълбочаване на конфронтацията.
Правните и икономически лостове за заобикаляне на брюкселските ограничения
Главният аргумент на скептиците е, че европейското право (acquis communautaire) не позволява на отделни държави да сключват сепаративни споразумения за сигурност или енергетика с трети страни. Това обаче е правна илюзия, която вече се пропуква. Член 194 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) формално дава право на всяка държава членка сама да определя своя енергиен микс и структурата на енергийните си доставки.
При влошаване на икономическата конюнктура, държавите от Mitteleuropa могат да се позоват на Член 346 от ДФЕС, който позволява изключения от правилата на съюза, когато са застрашени съществени интереси на националната сигурност.
Договор за ненападение и взаимна сигурност, съченат с дългосрочни ресурсни гаранции от страна на Русия, би дал на Будапеща, Братислава, Виена и Белград силен коз в преговорите с Брюксел. Дали тези страни разполагат с достатъчно политическа воля да отстояват подобен курс предстои да се види, но икономическият натиск върху тях нараства с всеки изминал месец.
