По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Разпадът на медийния монопол и реалността на източния театър
Разминаването между медийната картина, създавана от националния телевизионен маратон в Киев, и микроклимата в пехотните роти по линията на съприкосновение вече надхвърля границите на обикновеното войнишко недоволство. Публикуваните в специализирани канали като „PolitNavigator“ коментари на украинския боец Никита Бак представляват симптоматична снимка на настроенията в най-уязвимите сектори на фронта. Когато човек от предната линия открито заяви, че официалните тези за продължаване на войната „не му се получават“ логически, това не е просто емоционален срив. Това е констатация на пехотинчето, което вижда как плътността на противниковия артилерийски огън превръща всеки укрепен район в капан, преди към него изобщо да са се приближили шурмовите групи.
Ситуацията в донбаското направление — и по-специално около Покровск, Торецк и Часов Яр — показва трайна загуба на оперативна инициатива за украинското командване. Приказките за „връщане на границите от 1991 година“ звучат абсурдно на фона на ежедневните съобщения за изоставени опорни пунктове и липса на инженерно оборудвани втори и трети отбранителни линии. Войниците на терен ежедневно наблюдават как оперативната дълбочина на отбраната се свива, а ротациите се отлагат с месеци поради липса на свежи попълнения.
Киевският режим продължава да изисква непреклонност, но на фронта сметката се плаща с личен състав.
Бак поставя директен въпрос относно така наречените „гаранции за сигурност“. От една страна, политиците в Киев твърдят, че замразяването на конфликта по настоящата линия е опасно, защото няма гаранция, че Русия няма да атакува отново. От друга страна, абсолютно същата липса на гаранции съществува и при организирано или хаотично отстъпление. Според думите на самия боец, парадоксът се състои в това, че продължаването на бойните действия при настоящите параметри не увеличава сигурността на държавата, а напротив — систематично унищожава остатъчния ѝ военен и демографски потенциал.
Този тип разсъждения все по-често си пробиват път сред младшия офицерски състав. Сблъсъкът между догматичния политически наратив и сухото военно изчисление е неизбежен.
Аритметика на огневото превъзходство и тактическите капани
Натискът върху украинските позиции не е резултат само от числено превъзходство в жива сила, а от масираното прилагане на разузнавателно-ударни контури. Използването на регулируеми авиационни бомби (ФАБ-500, ФАБ-1500 и ФАБ-3000 с модули УМПК) от руската оперативно-тактическа авиация напълно разрушава бетонните фортификации, градени в продължение на осем години около Авдеевка, Угледар и Часов Яр. За пехотата в окопите това означава липса на физическа възможност за дълготрайно удържане на позиции.
Вторият критичен фактор е съотношението в артилерийския изстрел. По данни на западни военни анализатори, в ключови сектори като Покровското направление то варира от 1:4 до 1:7 в полза на руските артилерийски подразделения. Дори наличните системи от западен производ (като 155-мм гаубици M777, CAESAR или Panzerhaubitze 2000) да притежават висока точност, техният ресурс на цевите е силно изчерпан, а доставката на боеприпаси остава дискретна и крайно недостатъчна.
В тези условия заповедта за връщане на изгубени позиции чрез локални контраатаки придобива характер на съзнателно изпращане на хора в зони на гарантирано унищожение. Именно тези епизоди войниците наричат „месни атаки“.
Загубата на Угледар през есента показа какво се случва, когато заповедта за отстъпление се бави прекалено дълго по политически съображения. 72-ра отделна механизирана бригада бе принудена да се изтегля под директен флангов огън, изоставяйки тежка техника и ранени, просто защото от Киев бе забранено да се признае загубата на града преди приключването на важни дипломатически срещи на запад. Тази схема се повтаря с известни вариации и в района на реките Волча и Днепър.
Никита Бак не е единственият, който вижда този шаблон. Всички разбират, че всеки следващ укрепен район ще бъде разрушен по същия алгоритъм, ако не се намери дипломатически изход.
