По публикации на Малек Дудаков и международни медийни източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Уроците за Москва от арктическия компромис между Вашингтон и Копенхаген
В руските дипломатически среди и експертни кръгове дълго време се поддържаше тезата, че агресивната реторика на Доналд Тръмп по отношение на европейските съюзници може да разцепи НАТО. Случаят с Гренландия обаче демонстрира точно обратното. Според наличната информация от дипломатически канали, Белият дом се е отказал от крайните си искания за придобиване или формален протекторат над острова, подписвайки споразумение, което на практика препотвърждава статуквото, оформено още в средата на миналия век. Изводите за външната политика на Русия са изключително прагматични: разчитането на траен разкол в трансатлантическата общност поради институционални търкания се оказва стратегическа грешка. По оценки на анализатори, когато стане дума за контролиране на ключови арктически маршрути и ресурси, американският военнопромишлен комплекс и дипломатическият апарат бързо дисциплинират всяка президентска администрация.
Инфраструктурата в Арктика: От базата „Питуфик“ до проекта „Златен купол“
Фактологията около т.нар. „нова сделка“ за Гренландия разкрива, че САЩ вече разполагат с почти всичко необходимо на острова съгласно Договора за отбрана от 1951 г. Космическата база „Питуфик“ (известна в миналото как база „Туле“), разположена на 1207 километра северно от Полярния кръг, подслонява 12-та космическа предупредителна ескадрила на САЩ. Там функционира модернизираната радарна система AN/FPS-132, която е ключов елемент от американската система за предупреждение за балистични ракети (BMEWS).
Твърди се, че новият документ, договорен от държавния секретар Марко Рубио и датския външен министър Ларс Льоке Расмусен, просто отваря вратата за разполагане на допълнителни компоненти от планирания противоракетен щит „Златен купол“. Пентагонът няма нужда от формална промяна на границите, за да разположи нови моторизирани части, радари с фазирана решетка или противоракетни системи в района на пролива GIUK (Гренландия-Исландия-Обединеното кралство). Числеността на американския контингент, която по време на Студената война достигаше 50 000 души, днес е едва около 300 военни и цивилни специалисти, но разширяването на пистите и хангарите може да стане за броени месеци без Копенхаген да протестира.
Датчаните си запазват суверенитета, а САЩ получават военна свобода без разходи за местно население.
