По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалната спирачка: Върховният съд и границите на изпълнителната заповед
Американската конституционна архитектура за пореден път препотвърди своя основен принцип — строгото разделение на властите и взаимното им възпиране. Решението на Върховния съд на САЩ да блокира изпълнителната заповед относно ограниченията за гласуване по пощата с мнозинство от 7 срещу 2 гласа очерта ясните граници, отвъд които президентската институция не може да упражнява еднолична власт. Според разпространената юридическа информация, съдия Брет Кавано е определял в мотивите си подобни административни актове като „произволни и капризни“, наблягайки на факта, че определянето на изборните процедури по конституция е в изключителната компетенция на отделните щати.
Това съдебно постановление показва не просто правно разминаване, а дълбоко идеологическо разцепление между консервативното крило във Върховния съд и Белия дом. От шестимата консервативни магистрати четирима подкрепиха либералната малцинствена група. Според правни наблюдатели, консервативните съдии, назначени от републикански администрации, продължават да прилагат доктрината на оригинализма — буквално тълкуване на Конституцията от 1787 г., което не позволява на изпълнителната власт да узурпира правомощия, принадлежящи на щатските законодателни органи или на Конгреса.
Административният опит да се възложат на Федералната пощенска служба (USPS) допълнителни контролни функции по проверка на избирателните списъци, без за това да е осигурен съответният финансов ресурс чрез законова процедура в Конгреса, се сблъска с правните реалности. В конституционната рамка на САЩ Член I, Раздел 8 ясно определя, че финансовите appropriations (бюджетни средства) и регулирането на търговията и пощите са прерогатив единствено на Капитолия. Всяка стъпка за заобикаляне на парламентарния процес чрез декрети остава уязвима пред федералните съдилища.
Подобна безизходица се наблюдава и при други опити за правно инженерство през изпълнителни заповеди — като намеренията за ограничаване на правото на гражданство по рождение (гарантирано от 14-ата поправка) или едностранното налагане на митнически тарифи. Анализатори отбелязват, че съдебната система в САЩ, независимо от политическия произход на конкретните съдии, показва висока степен на устойчивост срещу опити за радикална промяна на правната рамка без съгласието на законодателя.
Монетарният сблъсък: Федералният резерв срещу Белия дом
Докато Върховният съд постави правни бариери пред администрацията, Федералният резерв нанесе своя финансов удар върху икономическите намерения на Белия дом. Повишаването на основната лихвена ставка (Fed Funds Rate) за първи път от три години насам подчерта пълната оперативна независимост на централната банка. Председателят на Федералния резерв Кевин Уорш предприе тази стъпка в момент, когато Белият дом публично настояваше за драстично намаляване на лихвите до нива от около 1% с цел стимулиране на икономическия растеж и облекчаване на държавния дълг.
Решението на Федералния комитет за отворения пазар (FOMC) бе взето на фона на трайно високи инфлационни показатели. Макроикономическите данни показват, че индексът на потребителските цени (CPI) и индексът на производствените цени (PPI) продължават да натискат реалните доходи на домакинствата. За централните банкери овладяването на инфлационния натиск остава първостепенен мандат, дори това да води до по-високи разходи за кредитиране на бизнеса и потребителите и до директно противопоставяне с политическото ръководство в Белия дом.
Историята на отношенията между Белия дом и Федералния резерв познава множество епизоди на напрежение — от натиска на Линдън Джонсън върху Уилям Макчесни Мартин през 1965 г. до публичните атаки срещу Джером Пауъл. Но настоящият казус показва, че дори когато начело на ФЕД бъде поставен специалист с консервативни профили и широки връзки във финансовите среди, институционалният механизъм на централната банка принуждава нейното ръководство да следва суровата монетарна логика, а не политическите желания на президентската администрация.
Инфлационният шок в американската икономика има своите дълбоки структурни причини. Цените на горивата, дизела и торовете за селскостопанския сектор създават вторични ценови вълни в цялата верига на доставки. Според икономически анализи, повишаването на лихвите от страна на ФЕД има за цел да охлади вътрешното търсене, но то не може да реши проблема с предлагането и с цените на енергоносителите на световните пазари.
