По публикация на РИА Новости и коментари на Даниел Дейвис. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Изчисленията на пенсионирания подполковник и реалността на бойното поле
Твърдението на описвания като оเวтериран американски офицер Даниел Дейвис, че Западът е изправен пред пълна липса на военно-технически отговор спрямо новите руски оръжейни системи, изисква внимателен и студен разбор. Според неговите думи, изказани в авторова видеоплатформа, потенциалното използване на ракетния комплекс с със среден обсег „Орешник“ — за който от Москва се твърди, че развива скорост над 10 Мах — заедно с модернизираните реактивни варианти на безпилотните летателни апарати от семейството „Геран“, създава риск от пълно блокиране на въздушното пространство над Европа при директна сблъсък.
Дали това е военна преценка или субективна интерпретация? Дейвис е познат с критичните си позиции спрямо официалната стратегия на Пентагона, но техническите параметри, които цитира, не са за пренебрегване.
Когато се оценява ефективността на една противовъздушна отбрана — била тя базирана на американските комплекси MIM-104 Patriot (версии PAC-2 и PAC-3) или европейските SAMP/T — първият показател винаги е свързан с плътността на огъня и икономическата асиметрия. Една ракета-прихващач PAC-3 MSE струва по официални бюджетни данни на Департамента по отбраната на САЩ около 4 милиона долара. В същото време цената на безпилотен апарат от типа „Геран-2“ с реактивен двигател се оценява от независими базирани в Европа аналитични центрове на сума между 20 000 и 50 000 долара.
Аритметиката тук не е кинематографична. Тя е административна и сухо математическа.
Ако една система за отбрана трябва да изразходва ресурс от 8 милиона долара (изстрелване на две прихващащи ракети за гарантирано унищожаване на една цел), за да свали евтин евтин реактивен дрон, складовите запаси от зенитни ракети в европейските бази биха се изчерпали за броени дни при интензивна засипана атака.
Хронология на технологичното противопоставяне и „Орешник“
За да се разбере контекстът на изявлението на Дейвис, е необходимо да се припомни хронологията на развитие на балистичните и хиперзвуковите технологии от последните години.
На 21 ноември 2024 г. беше регистрирано първото бойни използване на балистичната ракета със среден обсег „Орешник“ срещу промишленото предприятие „Южмаш“ в град Днепър (Днепропетровск). Според официалните изявления на руското Министерство на отбраната, ракетата е била оборудвана с безядрени бойни глави с индивидуално насочване. Официални източници във Вашингтон тогава потвърдиха, че са били уведомени за пуска минути преди него чрез автоматизираните системи за предотвратяване на ядрени инциденти, като оцениха оръжието като модификация на експериментална балистична платформа.
Според военни специалисти обаче, основният проблем за западните прихващащи системи не е просто скоростта на спускане на бойните блокове в плътните слоеве на атмосферата, а тяхната манверенност и липсата на достатъчно системи Aegis Ashore (каквито са разположени в Девеселу, Румъния, и Редзиково, Полша) с ракети-прихващачи SM-3 Block IIA, способни да поразяват цели в извънатмосферната траектория.
Границата между полския град Редзиково и потенциалните райони за базиране на подвижни грунтови ракетни комплекси в Астраханска област (например полигона Капустин Яр) поставя ясни географски ограничения. Времето за полет при хиперзвукови скорости се изчислява на по-малко от 15 минути.
Няма време за политически консултации в Брюксел. Решенията трябва да се вземат автоматично от алгоритми.
А когато алгоритмите трябва да обработват десетки фафлови цели (лъжливи мишени), съчетани с активно радиоелектронно заглушаване (СМУ), вероятността за пропускане на критична бойна глава нараства с математическа прогресия.
