/Поглед.инфо/ Победата на регионалните избори в Саксония-Анхалт на 6 септември 2026 г. вече е факт. Още в първите дни на септември Европа беше набързо извадена от ваканционното настроение на лятото и вкарана в дълбоките води на политическата реалност.
Някои нарекоха това историческо земетресение, други го сравниха с дребно провинциално събитие. Оценките са диаметрално противоположни. Но независимо от различията, не може да се отрече, че резонансът беше общоевропейски. Защото става въпрос за загуба на управляващата коалиция в страната, която е мотор на европейската кономика. А когато моторът забуксува, цялата конструкция се «разболява».
Саксония-Анхалт е малка – една от най-слабо развитите провинции на Германия, с едва 2,5% от германския БВП и около 3% от населението. Но резултатът е впечатляващ: АзГ получи 44% от гласовете. ХДС (Християндемократически съюз) на канцлера Фридрих Мерц падна до 18,5%. Това е исторически най-слабият резултат на партията в тази провинция. Активността беше 65,3% – далеч над 60,3% от 2021 г.
Все пак малко реализъм не би навредил. Би било прибързано да правим веднага окончателни изводи. Един регионален вот не променя цялата държава. Германия не се промени за една нощ. Но тенденциите са ясни. Те поставят въпроси, на които политиците в цяла Европа трябва да отговорят: Отговаря ли европейската надстройка на икономическата и социална база на държавите в ЕС? Отразяват ли европейските договори реалните икономически условия? Докога ЕС ще може да поддържа високия стандарт на живот на населението си при сегашните темпове на икономическо развитие, загуба на конкурентоспособност, оскъпяване на енергоресурсите и натоварване на данъчната и социалната система с милиони бежанци?
Част от немските избиратели дадоха ясен отговор – чрез заявка за радикална промяна. Днес основният въпрос е дали този бунт ще продължи и ще обхване ли мощната държава, или ще бъде овладян от господстващата класа, както се случи на два пъти през 20 век. Тогава, за да се овладеят мощните вълни на обществено недоволство от катастрофиралите политически елити в Европа, бяха реализирани национал-социализма и фашизма след Първата световна война в Германия и Италия, както и Плана "Маршал" в европа след Втората световна война.
Този вот няма да промени федералната политика на Германия от днес за утре. Но той нанася силен удар по статуквото. Управляваните не искат повече да бъдат управлявани по същия начин, а управляващите не могат повече да управляват по старому. Хората търсят промяна не само в личностите, партиите и лозунгите, а в същността и посоките на управление. Въпросът за изпълнителната власт навлезе в нова фаза.
Реакциите разкриха дълбокото разцепление на европейския политически Олимп. Неолибералното статукво не скри тревогата си. Суверенисткият лагер му противопостави нарастващ оптимизъм. Във Франция се страхуват, че АзГ ще засили националните тенденции в цяла Европа. Френският финансов министър Бенджамин Ада нарече резултата "сериозен момент за Европа". Полският премиер Доналд Туск говори за "идиоти или предатели". Срещу тях бившият унгарски премиер Виктор Орбан поздрави АзГ за "огромната нощ". Съветникът на Путин Кирил Дмитриев заяви: "Германия се събуди." Доналд Тръмп публикува графиката с резултата в социалните мрежи, а лидерите на МАГА, включително Илон Мъск, никога не са крили подкрепата си за АзГ.
Победата на АзГ дойде въпреки масираната съпротива на германските управляващи, подкрепяни от европейското неолиберално мнозинство. Партията отдавна е поставяна извън политическия мейнстрийм чрез асоциации с неудобни исторически паралели. Канцлерът Мерц използва целия държавен ресурс – от тактиката на "пожарната стена" (политическа изолация) през заплахи към бизнеса за замразяване на инвестиции, до мобилизация на обществените медии срещу Алис Вайдел. Не бяха пропуснати и правните инструменти – опити за съдебни забрани, дела, обвинения, създаване на специални "анти-АзГ" щабове, финансирани с милиони евро от държавния бюджет. В деня след изборите централните медии заляха обществото с компромати срещу победителите. На следващия ден загубилите изборите в Саксония-Анхалт организираха контрамитинги в Берлин и Потсдам с цел за компрометиране на победителите под дискредитиращи лозунги "Фашизмът не е алтернатива" и "Спрете нацистите от АзГ". Тези митинги нямат особена популярност сред населението и в тях участват партийни активисти и партийни ядра. Самият канцлер Фридрих Мерц направи специално изявление.
И въпреки всичко това обществената подкрепа за АзГ лавинообразно нарасна. Постепенно цялостното обществено мнение все повече припознава платформата на АзГ. Симптоматично е, че една значителна част от малкия и среден бизнес започва да споделя тезите на тази партия. Причините са фундаментални и отдавна назрели. Институциите, които трябва да служат на гражданите, започнаха да се възприемат като оръжие срещу тях. Колкото повече Мерц се опитваше да "спаси демокрацията", толкова повече се дискредитираше в очите на хората. Победата на АзГ на този фон е особено показателна. Но за окончателното решение на спора между коалицията на канцлера Мерц и АзГ на национално ниво ще трябва да се изчака тежката дума и на едрия германски бизнес. Неговият глас винаги от Първата световна война насам е имал решаващо значение.
На 20 септември 2026 г. предстоят избори в Берлин и Мекленбург-Предна Померания. Във втората провинция АзГ води с 4–5% преднина. Ако повтори успеха си, ефектът ще бъде огромен. Дори да не успее да формира правителство, тя ще се утвърди като незаобиколима сила. Всяко ново препятствие срещу нея ще се възприема като доказателство за слабост на управляващите. Това ще роди ефект на бумеранга – репресиите ще мобилизират още повече протестния вот и ще легитимират АзГ като "глас на народа".
Вече безспорно е едно – започнал е процес на промяна на цялостната политическа панорама в най-голямата икономика в ЕС. За това говори реакцията на управляващата европейска класа. Не е изключено тя да намира разбиране и сред идейните съмишленици отвъд океана.
Какво означава всичко това за България?
Предстоят промени в европейската структура на сигурността, в самата посока на развитие на ЕС, в отношенията с Русия, както и в немско-българските отношения – политически, икономически и военни. Логично следствие е и смяната на елита в ЕС, а след това – и в България.
Това не е случайно. ГЕРБ, която управлява страната над 12 години, е продукт на политическото и финансово инженерство именно на партиите, които загубиха изборите в Саксония-Анхалт: Християндемократическия съюз (ХДС) чрез Фондация "Конрад Аденауер" и Социалдемократическата партия на Германия (СДП, наричана също ГСДП – Германска социалдемократическа партия) чрез Фондация "Фридрих Еберт". ГЕРБ беше част от семейството на ЕНП в Европейския парламент, ръководено от Манфред Вебер – член на Християнсоциалния съюз (ХСС), баварската сестра на ХДС на канцлера Мерц.
Само пет месеца по-рано, на 19 април 2026 г., България гласува. «Прогресивна България» на Румен Радев получи 44,6% и абсолютно мнозинство. ГЕРБ падна до 13,4%, ПП-ДБ – до 12,6%, а БСП изпадна от парламента за първи път.
Приликите между изборните резултати в България и Саксония-Анхалт са повече от симптоматични. И в двата случая има ясно изразен протестен вот срещу установения от десетилетия управленски модел. Старите политически формации бяха наказани – ХДС в Германия и ГЕРБ в България. Избирателите и в двете страни гласуваха не просто за конкретна партия, а за промяна на самия модел на управление. Тази паралелна динамика не е случайна – тя разкрива общата европейска умора от статуквото и търсене на алтернативи.
Очертава се сходно разбиране за необходимост от промяна на политиката на ЕС към Русия и войната в Украйна. И АзГ, и "Прогресивна България" поставят под въпрос досегашния еднопосочен подход на ЕС – нанасяне на стратегическо поражение на Русия и война до последния украинец, милитаризация на Европа чрез насаждане на масов страх от руска инвазия. И двете формации настояват за преразглеждане на санкционния режим и за активизиране на преговорния процес. Сходни са позициите, че Европа преживява тежко енергийната криза и инфлационния натиск и има пряк интерес от деескалация и възстановяване на икономическите връзки с Изтока. Тази обща платформа – макар и с различна идеологическа обосновка – създава реален фон за съвпадение на позициите по един от най-чувствителните въпроси на съвременната европейска политика.
Сходства има и на програмно ниво. В правителствената програма на премиера Румен Радев основен приоритет е премахването на олигархичния модел на управление. В същата посока е развита и политическата платформа на АзГ – премахване на неолибералния модел, свързван с дългогодишното управление на ХДС (Християндемократически съюз), ХСС (Християнсоциален съюз – баварската сестра на ХДС) и ГСДП (Германска социалдемократическа партия). И двете формации залагат на разкъсване на зависимостите между политическата власт и икономическите кръгове, които са определяли посоката на развитие през последните десетилетия.
Разликите обаче са съществени и те се открояват най-вече в отношението към ЕС. "Прогресивна България" остава проевропейски ориентирана и търси реформи в рамките на съществуващите европейски структури. АзГ заема евроскептична позиция, която поставя под въпрос самото членство на Германия в ЕС в сегашния му вид. Това не е просто различие в акцентите – то представлява различно разбиране за бъдещето на европейския проект.
Все пак различията между двете партии са повече от сходствата. Не може да се прогнозира каква би била политиката на АзГ, ако стане управляваща. Политиката в управлението и политиката в опозиция са доста различни неща.
Именно тук се крие двойственото предизвикателство пред България.
От една страна, немският пример дава мощен политически импулс за стремеж към повече суверенитет и национални решения. България получава допълнителни възможности за водене на самостоятелна политика, без патерналистки надзор от страна на ЕС и неговите институции. Успехът на АзГ легитимира тезата, че искането за суверенитет не е позиция на крайната десница, а набираща сила тенденция в Европа. Дори българското управляващо мнозинство да не е евроскептично, то ще бъде принудено да се съобразява с нарастващата политическа тежест на привържениците на националния суверенитет. Правителството ще трябва да балансира между проевропейската си реторика и обществените искания за повече самостоятелност и защита на националния интерес.
От друга страна, евентуална промяна на германския курс в посока на по-голям протекционизъм ще наруши досегашния модел на отношения България-Германия. Днес Германия е нашият най-голям търговски партньор. България не може да си позволи да загуби 12 милиарда евро търговски оборот. Ако Германия заеме по-затворен икономически курс, българската икономика ще бъде изправена пред сериозни рискове.
Така България попада в двойствено положение. От една страна, позитивният политически импулс от Германия създава по-добри условия за възстановяване на националния суверенитет като основа за отстояване на националните интереси. От друга страна, икономическата реалност ще ни принуждава да търсим нови партньори, в т.ч. на други далечни пазари. В ускорени темпове трябва да диверсифицираме икономическите си връзки, да търсим инвестиции от Китай, Турция, Далечния и Близкия изток. Това е двойно предизвикателство – политическо и икономическо. То изисква нова икономическа стратегия. Не може да се разчита на старата формула "германски инвестиции срещу български работници".
Изводите от германския вот са ясни.
Победата на АзГ е предупредителен сигнал. Тя показва как радикално може да се промени политическият пейзаж, когато управляващите загубят връзка с хората. Репресиите срещу неудобните партии не работят в дългосрочен план – те ги укрепват. Обществото винаги наказва онези, които му отнемат правото на свободен избор. Мерц искаше да спаси Германия от АзГ, а я направи по-силна.
Най-важният урок: общественият договор трябва да се спазва. Нарушенията му през последните няколко десетилетия станаха нетърпими. Социалната несправедливост води до съпротива. Нарушенията на обществените очаквания рано или късно водят до загуба на доверие и политическа отговорност. Днес, в първата четвърт на XXI век, Германия и Европа са сведени до второстепенен фактор в международния живот – това е историческа промяна. Ако българските управляващи и опозиция не извадят истински поуки от германския вот, следващият вот в България ще им донесе изненади.
