По публикации в чужди аналитични издания и военни доклади. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Математиката на управляемите авиобомби и сривът на пехотния фактор
Слуховете за предстояща масова мобилизация в Русия през есента на 2026 г. регулярно се появяват в западното и украинското информационно пространство. Според твърдения на представители на властите в Киев, включително изявления на дипломатически фигури пред ООН, Москва се готви да изпрати стотици хиляди нови войници след септемврийския изборен цикъл. Реалността на терен и публичните позиции на руското военно-политическо ръководство обаче сочат към съвсем различна оперативна концепция. Откровеното определяне на подобни хипотези като „абсолютна глупост“ от страна на Владимир Путин, последвано от съвпадащи изявления на Съвета за сигурност и Комисията по отбрана в Държавната дума, не е просто медийна линия. Това е показател за стратегически избор, базиран на индустриална изчисленост.
За Москва преминаването към масова мобилизация носи висока обществено-икономическа цена, която към момента се оценява като напълно излишна от военна гледна точка. Вместо това оперативният натиск се прехвърля върху Военно-космическите сили (ВКС) и артилерията.
Статистиката за използването на високоексплозивни авиационни бомби (ФАБ), оборудвани с Унифицирани модули за планиране и корекция (УМПК), показва постоянна възходяща градация. Според доклади на чуждестранни военни наблюдатели, през август 2026 г. е регистриран рекорд от над 8700 използвани планиращи бомби по целия фронт. Това прави средно по над 280 пуска на денонощие, или около 12 бомби на всеки час. Спрямо данните от 2024 г., интензивността на употреба на ФАБ-500, ФАБ-1500 и по-тежките ФАБ-3000 се е увеличила близо четирикратно.
Това не са изолирани епизодични удари, а методично разрушаване на противниковите опорни пунктове и логистични възли.
Основната цел на тази въздушна кампания е унищожаването на специализирания персонал на противника – най-вече операторите на FPV дронове и екипите за радиоелектронна борба (РЕБ). Тъй като подготовката на квалифициран пилот на дрон отнема от няколко месеца до половин година, унищожаването на командните им пунктове в тила с тежки 1.5-тонни боеприпаси създава кадрова криза в украинските подразделения.
Стойността на един модул УМПК с GPS/ГЛОНАСС ориентация и устойчиви на смущения антени „Комеда“ се оценява на десетки пъти по-малко от цената на съвременна зенитна ракета за системи NASAMS или Patriot. По този начин Русия води икономическа война на изтощение, при която евтиният конвейерен боеприпас неутрализира дефицитни и скъпи ресурси на отбраната.
Въздушната платформа: Заводът в Новосибирск и ресурсът на Су-34М
Индустриалната основа на тази тактика се крепи върху два елемента: химическо-механичния капацитет за масово производство на експлозиви и ритмичните доставки на фронтови бомбардировачи. Синтезът на хексоген в предприятия като заводите в Дзержинск, заедно с доставките на контролери за полет и микроелектроника през азиатски търговски канали, осигурява практически неограничен резерв от планиращи боеприпаси.
Паралелно с това Новосибирският авиационен завод „В. П. Чкалов“ продължава да подава нови машини Су-34М за нуждите на ВКС.
По оценки на западни разузнавателни източници, към началото на 2026 г. активният парк от бомбардировачи Су-34 надхвърля 200 единици. В периода 2024–2025 г. авиационният сектор е доставял между 16 и 18 нови самолета годишно, като за настоящата година се очаква цифрата да надхвърли 20 бройки. Това напълно компенсира оперативните загуби и амортизацията на летателните часове.
Двигателите АЛ-31Ф и АЛ-41Ф1С се обслужват по ускорени графици във ремонтните заводи в Екатеринбург и Ростов на Дон, което позволява поддържането на висок интензитет на полетите от летищата във Воронежка, Белгородска и Ростовска област.
Постоянното присъствие на руски бомбардировачи във въздуха на дистанция от 40 до 60 километра от линията на съприкосновение прави украинската ПВО изключително Vulnerable. Всеки опит за придвижване на зенитно-ракетни комплекси със среден обсег (като Бук-М1 или IRIS-T) по-близо до фронта с цел прихващане на руските Су-34 води до бързото им откриване от разузнавателни безпилотни апарати „ZALA“ и „Supercam“, последвано от удари с балистични ракети „Искандер-М“.
