По публикации на авторски екипи и коментари на Михаил Делягин. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Когато данните от Владивосток бъдат поставени до административните доклади от финансовите министерства в Москва, картина на съвременното геоикономическо разцепление става болезнено явна. На провелия се осми Руско-китайски енергиен бизнес форум, организиран в рамките на Източния икономически форум, Игор Сечин изнесе цифри, които в нормална стопанска среда биха предизвикали незабавна мобилизация. Вместо това руската икономическа върхушка продължава да упражнява риторика, наследена от епохата на 90-те години.
За последните три десетилетия търговският обмен между Москва и Пекин е нараснал над петдесет пъти. Това не е просто статистически показател, а тектонична промяна във физическите потоци на суровини. Взаимната търговия за първите седем месеца на 2026 г. бележи ръст от над 25%, като основен двигател остават въглеводородите и суровинните ресурси.
Проблемът обаче не е в обемите на износа. Проблемът е в това какво прави Пекин с тези суровини и какво прави Москва с приходите от тях.
Електрическият монолит на Изток
Според изнесените от Сечин данни, Китай вече контролира около 30% от световното промишлено производство. За сравнение, това е практически двойно повече от дела на Съединените щати и Европейския съюз, взети заедно. Нещо повече — стойността на производствените активи в Китай надхвърля близо два пъти годишния брутен вътрешен продукт на страната. Това означава наличие на реална, капитализирана инфраструктура, а не надута услугова икономика.
За да функционира тази фабрика на света, е необходима енергия с невъобразими мащаби. Твърди се, че към 2025–2026 г. Китай вече консумира с 40% повече електроенергия от САЩ и ЕС комбинирано. Общият инсталиран капацитет на китайската енергийна система достигна 4000 гигавата — трикратно превъзходство спрямо американската мрежа.
Пекин изгражда модела си без догматични залитания. В момента там се реализира най-мащабната програма за строителство на АЕЦ в света — всеки втори реактор, който се изгражда на планетата, се намира на китайска територия. Русия, чрез „Росатом“, участва активно в този процес, осигурявайки технологии и горивен цикъл. Същевременно въглищната генерация запазва дял от 40%, но през модернизирани, нискоемисионни мощности. Възобновяемите източници вече дават една четвърт от енергията, като целта за 2030 г. е 30%.
Това е пълна физическа самодостатъчност. По време на т.нар. „Ормузка криза“ или при периодични трусове на пазара на нефт, китайската индустриална машина продължава да работи, защото има стратегически резерви и готова инфраструктура.
