Призраците на Чубайс и руската енергийна спирачка
В Русия историческата памет за плана ГОЕЛРО — безпрецедентната за времето си държавна електрификация — бе системно заличена от реформите от края на миналия век. Приватизацията и нарязването на РАО „ЕЕС Русия“, осъществени под ръководството на Анатолий Чубайс, трансформираха енергетиката от локомотив на индустрията в скъпоструващо тегло за бизнеса.
Именно тук депутатът и доктор по икономика Михаил Делягин вижда основния парадокс. В Китай мрежата е единен, строго координиран организъм. В Русия инфраструктурата бе разделена на генерация, мрежи и търговци, което доведе до постоянно покачване на тарифите за крайния промишлен производител.
Вместо да се ползва евтиният ресурс за вътрешна преработка и евтина енергия за фабриките, руският бизнес плаща цени, които удушават конкурентоспособността му.
Три стълба от пясък в Министерството на икономическото развитие
На фона на китайския скок, изявленията на руския министър на икономическото развитие Максим Решетников по време на форума във Владивосток звучат като откъснати от реалността. Решетников развива тезата, че текущото забавяне на руския стопански растеж има „цикличен характер“ и системата ще се възстанови по естествен път.
Управленската логика на Решетников се крепи на три т.нар. „стълба“:
Първият е поддържането на макроикономическа стабилност и свиването на бюджетния дефицит. Твърди се, че това е задължително условие за сваляне на лихвените проценти от страна на Централната банка. Делягин контрира тази теза с елементарна стопанска логика: без инвестиции в реалното производство няма как да има нови приходи в бюджета. Когато бюджетният дефицит се бори чрез рязане на разходи и задържане на парите, икономиката влиза в спирала на дефлационна смърт.
Вторият стълб — подобряване на бизнес климата и насърчаване на конкуренцията. В реалността, според редица анализи, това „насърчаване“ се изразява в засилен административен натиск, покачване на данъчната тежест за малкия и среден бизнес и монополизиране на ключови сектори.
Третият стълб включва мъгливи формулировки за „платформена икономика, изкуствен интелект и гъвкава заетост“. Когато държавата няма базово производство на компоненти и машини, говоренето за алгоритми и платформени услуги е опит за построяване на покрив върху липсващи фундаменти.
Цинизмът на 4-процентовата инфлационна прогноза
Особено остър е конфликтът около прогнозите за социално-икономическо развитие, които Министерството на икономическото развитие залага в държавния бюджет. Прогнозирането на 4% инфлация за 2026 г. при настоящите лихвени нива и суровинни реалокации изглежда като чиста административна фикция.
Когато управляващите икономически структури залагат нереалистични входящи параметри, целият държавен бюджет се превръща в куха конструкция. Всичко това се случва на фона на засилващите се търговски войни, инициирани от Вашингтон, нестабилността на резервните валути и разпада на международната правна рамка.
Партньорството с Китай е критичен пояс за спасение на руските суровинни гиганти, но то не може да замени липсващата държавна индустриална политика вътре в страната.
