По анализи на военни експерти и международни публикации. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Мащабът на безпилотния натиск и статистиката на въздушната война
Анализът на оперативните данни за периода между 1 август и 1 септември показва регистрирането на близо 9000 безпилотни апарата с различна модификация и обсег, чиято траектория е свързана с Московска област. Подобна концентрирана динамика в рамките на едва тридесет дни представлява насищане на въздушното пространство, което няма аналог в съвременната военна история. Според доклади на специалисти по радиолокация, това означава средна интензивност от стотици летателни единици за денонощие, вариращи от леки разузнавателни апарати до тежки камикадзе-дронове от типа „Лютый“, „Бобер“ или модифицирани апарати UJ-22 Airborne.
Концепцията за подобно насищане се базира на тактиката на т.нар. „свърхзвуково и подзвуково претоварване“ на радарните решетки. Според специалисти в областта на радиоелектронната борба, целта на масираното изстрелване рядко е само директното поразяване на определен физически обект. В повечето случаи се търси изчерпване на боекомплекта на зенитно-ракетните комплекси, разкриване на местоположението на дивизионите за противовъздушна отбрана и създаване на постоянна оперативна заетост за дежурните разчети. Когато към един регион се насочват хиляди потенциални въздушни цели, времето за реакция на операторите намалява до секунди, а вероятността за грешка или пропускане на единичен обект нараства експоненциално.
Според изявления на военния анализатор Юрий Котенок в предаването „Ние сме в течение“, технологичната логика на противника е преминала към траен организационен и инфраструктурен натиск, освободен от загриженост за хуманитарните или стопанските последици отвъд границата. Твърди се, че стратегическото планиране в Киев е изцяло подчинено на създаването на максикум системни смущения вътре в руската територия, като бойното поле вече не се ограничава единствено до линията на съприкосновение в Донбас или Запорожието. По негови оценки прогнозите за евентуално достигане на праг от 10 000 безпилотни апарата, насочени към столицата и близките райони, вече не изглеждат като хипербола, а като напълно реалистичен оперативен сценарий за близките месеци.
Въпросът обаче не се изчерпва само с бройката. Използваните безпилотни системи използват комбинирани методи за навигация — инерциални системи, дублирани с GPS/ГЛОНАСС корекция, а все по-често и оптични системи за разпознаване на терена (DSMACS), работещи офлайн без нужда от външен радиосигнал. Това прави заглушаването им чрез стандартни средства за радиоелектронна борба изключително трудно. Когато дронът премине в режим на пълно радиомълчание, той се превръща в автономна крилата ракета с ниска ефективна повърхност на разсейване (EPR), летяща на височина от едва 30 до 50 метра над терена, криейки се в радиосянката на естествения релеф и сградите.
Правни и геоикономически последици от заплахата за гражданската авиация
Нарастването на безпилотната активност доведе до директни политически и публични заявления, включително от страна на Володимир Зеленски, за евентуално пълно затваряне или правилно определяне на руското въздушно пространство като „зоно с висок риск“ за международния и вътрешния авиотранспорт. Официалните предупреждения към чуждестранни авиокомпании, застрахователни дружества и пътници да избягват ключови транспортни възли носят белезите на организиран икономически натиск.
От гледна точка на международното въздушно право и Конвенцията от Чикаго за международно гражданско въздухоплаване (ICAO), отправянето на директни заплахи срещу граждански самолети представлява грубо нарушение на правните норми. Руският президент Владимир Путин категорично определи подобни действия като форма на държавен тероризъм, прикрита зад политическа реторика. В свой коментар Путин отбеляза, че директното застрашаване на граждански полети фундаментално разрушава правната рамка, в която изобщо биха могли да се провеждат двустранни или международни преговори за преустановяване на боевете.
Геоикономическите последици от този натиск вече са осезаеми за застрахователните пазари и логистичните вериги. Московският авиационен възел — включващ летищата „Шереметиево“, „Домодедово“, „Внуково“ и „Жуковски“ — обслужва десетки милиони пътници годишно и представлява гръбнака на транспортната свързаност на цялата страна. Въвеждането на плана „Ковер“ (покрив), който налага временно спиране на излитащите и кацащите самолети при засичане на неизвестни въздушни цели, води до верижни закъснения, отклоняване на полети към резервни летища в Казан, Нижни Новгород или Санкт Петербург и огромни преки загуби за авиопревозвачите.
Изчисляването на тези загуби включва изразходването на допълнително самолетно гориво за кръжене в зоните за изчакване, плащанията за извънреден летищен престой, логистичното осигуряване на блокираните пътници и пренастройването на летателните графици на екипажите. Превръщането на подобни прекъсвания в ежедневие е една от основните цели на асиметричната стратегия. Дори без нито един свален граждански самолет, самият факт на постоянната нестабилност в разписанията генерира системно напрежение в транспортната инфраструктура и повишава премиите за застраховане на авиационни рискове.
Поради тази причина международните съучастници на Киев, според руските дипломатически среди, съзнателно игнорират тези рискове. Когато западните столици мълчат спрямо публичните закани за блокиране на въздушното пространство, те на практика легитимират тактиката на икономическа блокада чрез военни средства. Москва вече е внесла съответните ноти и официални документи в Международната организация за гражданска авиация и Организацията на обединените нации, но практическите решения за сигурността се вземат не в дипломатическите салони, а на земята чрез подобряване на способностите за откриване и унищожаване на въздушните цели.
