По публикации в чужди медии и официални стенограми. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Категория „Д“ и правната сива зона на тиловата мобилизация
Военно-медицинската класификация в Руската федерация разделя военнослужещите на пет основни категории. Категория „Д“ означава пълна негодност за военна служба с последващо сваляне от военен отчет и издаване на военен билет с отметка за комисиониране. В тази група попадат лица с ампутации, тежки контузии, загуба на зрение или органични увреждания, получени в хода на бойните действия. Досега нормативната уредба блокираше каквато и да е възможност тези хора да бъдат зачислявани обратно в щатовете на Министерството на отбраната или структурите на Росгвардия, дори при изрично изразено лично желание от тяхна страна.
Предложението на Евгений Поддубни, представено пред руския президент, цели да заобиколи тази бюрократична преграда чрез правна форма, която не изисква пълно възстановяване на физическата годност за фронтова служба. Става дума за интеграция в отрядите БАРС (Бойно-армейски резерв на страната) и регионалните мобилни групи за борба с БПЛА. Твърди се, че стотици ветерани с тежки ранявания вече участват неофициално в охраната на цивилни обекти или обучават доброволци, но липсата на статут ги лишава от социални гаранции, оръжеен достъп и служебна отговорност.
Законодателното регламентиране на този процес обаче ще изисква спешни изменения в Федералния закон „За военната служба и военната задължение“, както и в нормативните актове, регулиращи статута на доброволческите формирования. Без промяна в ведомствените заповеди на Министерството на отбраната, всеки командир, който зачисли боец от категория „Д“ на въоръжение, носи пряка наказателна отговорност за нарушаване на правилата за комплектоване.
Логистиката на малката ПВО: Защо опитът от фронта не сработва автоматично в тила
Защитата на промишлените съоръжения, рафинериите и електростанциите от евтините баражиращи муниции изисква съвършено различна тактика от класическата ПВО. Прихващането на бавноподвижни цели с ниска радиолокационна забележимост чрез зенитно-ракетни комплекси от типа С-300 или „Бук-М3“ е икономически нерентабилно и оперативно ограничено поради недостиг на скъпи ракети. В фронтовата полоса основната тежест падна върху зенитните системи „Панцир-С1“ и тежките картечни разчети.
В тила обаче плътността на покритие е критично ниска поради огромната територия. Опитът от Курска и Белгородска област показва, че ключовият елемент е не толкова бързината на реактивния снаряд, колкото ранното откриване и визуалното съпровождане. По оценки на специалисти от отбранителния сектор, операторът на оптично-електронна система за проследяване или специалистът по радиоелектронно разузнаване (РЕБ) не се нуждае от физическата издръжливост на щурмовака. Боец с ампутиран долен крайник или тежка контузия е напълно способен да обслужва стационарен пункт за наблюдение, да управлява дистанционно управляема картечна кула или да оперира с преносими антидронови пушки.
Специализираните отряди БАРС в граничните региони вече изпробват комбинирани разчети, включващи монтирани на пикапи картечници „ДШК“ или „Утьос“, куплирани с тепловизионни мерници и акустични датчици. Вграждането на ветерани с реален боен опит в тези структури решава два проблема едновременно: недостига на кадри за нощно дежурство около ключови обекти и нуждата от хора, които не изпадат в паника при първия звук на навлизащ във въздушното пространство безпилотник.
