С този анализ завършвам поредицата от погледи под различни ъгли на социално-икономическата политика на управляващите в България. Надявам се тя да е в помощ на тези, които се подготвят да управляват поне 8 години, но поради крехките им знания дават разнопосочни и неубедителни твърдения, хипотези и идеи.
Услугите ми - по този начин - към “Прогресивна България” са абсолютно безплатни . Не са ми търсени, но приятелите в нужда се познават.
И с този анализ в края на този месец прекратявам този процес. Следващият е: научна безпощадна критика към управляващите, ако се “отклоняват от магистралата”.
И така, ето този последен анализ.
България е шампион по концентрация на европейски доходи в ръцете на най-богатия 1%
Анализ по данни на World Inequality Database (WID) и Our World in Data .
Шокиращо!
Графиката показва един от най-важните социално-икономически процеси в съвременна Европа: след данъците и социалните трансфери България достига най-високия дял от доходите, концентриран в най-богатия 1% от населението в момента от ЕС.
Още по-важно е, че тук не става дума за доходи преди намесата на държавите, а за доходи след данъчно облагане и социално преразпределение. С други думи, графиката не измерва само силата на пазара да произведе неравенство. Тя измерва и способността на държавата да го ограничава . А българският случай показва, че тази способност е изключително ограничена.
През 2023-2024 г. най-богатият 1% от българите получава приблизително 17-18% от всички доходи след данъци , докато средното европейско ниво е около 9% . На практика българската концентрация е почти двойно по-висока от средната за Европа. Данните показват и че България изпреварва традиционно считаните за силно неравни общества като Румъния, Полша, Унгария и дори САЩ по част от периода.
Сравнете обаче американските милиардери и мултимилионери с българските анализи .
Тази снимка показва високопоставени технологични лидери в САЩ , включително Марк Зукърбърг, Джеф Безос и Илон Мъск, присъстващи на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп през януари 2025 г. Марк Зукърбърг е Главен изпълнителен директор на Meta. Джеф Безос е основател на Amazon. Илон Муск е главен изпълнителен директор на Tesla и SpaceX.
С какво са известни българските супербогаташи ? Включително и прогресивните богаташи?… Питам, понеже не знам.
Какво всъщност показва графиката?
Масовото тълкуване на неравенството винаги е свързано с бедността. Настоящата графика обаче насочва вниманието към друг проблем: концентрацията на доходите в най-горната част на разпределението .
Между началото на прехода и средата на 2010-те години България се движи в диапазона около 9-13%. След това следва рязко откъсване нагоре. Между 2015 и 2024 г. (Царю честити и плосък “социализъм”, сглобки честити и т.н.) делът на най-богатия 1% нараства до около 18%, докато в повечето европейски държави остава относително стабилен. Това означава, че икономическият растеж се разпределя непропорционално към най-горния слой на обществото .
От икономическа гледна точка подобен процес е индикатор за ускорена концентрация на собствеността , нарастваща роля на капиталовите доходи спрямо доходите от труда, недостатъчна преразпределителна ефективност на данъчната система, висока степен на наемно извличане на доходи, отслабени механизми за колективно договаряне на труда.
Българската данъчна система като европейско изключение
Не е възможна графиката да бъде разбрана без анализ на данъчната политика .
България е уникален случай в низкия съюз. Основните характеристики са:
- 10% плосък подоходен данък;
- липсва на необлагаем минимум;
- 10% корпоративен данък;
- 5% данък върху дивидентите;
- осигурителен таван, който намалява ефективната тежест върху високите доходи;
- практически отсъствие на данък върху богатството.
В повечето държави от ЕС картината е диаметрално различна . Горните ставки на подоходното облагане често достигат:
- Германия: над 40%;
- Франция: над 45%;
- Австрия: над 50%;
- Белгия: около 50%;
- Дания: над 50%.
Поради това европейските държави успяват да постигнат значително по-голяма степен да намаляват пазарното неравенство чрез преразпределение .
Изследванията на OISR показват, че данъците и социалните трансфери намаляват неравенството средно над една четвърт в развитите държави , а в част от европейските страни ефектът е още по-силен.
България е сред малкото страни, в които фискалната система въздейства сравнително слабо върху концентрацията на доходите.
Защо концентрацията расте толкова бързо?
Обяснението не може да бъде сведено само до данъците. По-вероятно е да действа комбинация от няколко фактора :
Първо: концентрация на капитала. Приходите от дивидентите, финансовите активи и собствеността растат значително по-бързо от трудовите доходи.
Второ: регулаторни и пазарни ренти. В малките икономики концентрацията на обществени поръчки, инфраструктурни проекти и регулирани пазари често създава възможности за извличане на собствените печалби. И пълен политически чекмеджета.
Трето: отслабено колективно договаряне. Обхватът на колективните трудови договори в България остава съществен по-нисък от това в Северна и Западна Европа. И почти нулев в частните компании.
Четвърто: данъчна неутралност към високите доходи. Българската система практически не различава доход от 1 500 лв. и доход от 150 000 лв. месечно по отношение на основната ставка на подоходното облагане.
Възможен ли е европейски сценарий на “прогресивна” промяна до 2030 г.?
Ако целта е България постепенно да се приближи до европейското ниво на концентрация на доходи, са необходими политики в три направления .
Първи стълб: доходи на труда
Необходимо е:
- минималната работна заплата да расте с 10-12% годишно;
- средната работна заплата да нараства по-бързо от производителността в нискодоходните сектори;
- тотално разширяване на колективното договаряне;
- засилване на защитата на работните бедни.
Това е най-бързият механизъм за увеличаване на делата на труда в националния доход.
Втори стълб: данъчна реформа
Без промени в данъчната система сближаването с европейските равнища ще бъде трудно. Средните възможни решения са:
Умерена прогресия, например:
- 10% за ниските доходи;
- 15% за високи доходи;
- 20-25% за много високи доходи.
Подобни ставки биха останали значително под западноевропейските.
По-високо облагане на дивидентите. Данъкът върху дивидентите от 5% е един от най-ниските в Европа. Постепенното увеличение до 10-15% би доближило България до европейските практики.
Ограничаване на ефекта от осигурителния таван. Настоящият модел намалява тежестта върху най-високите доходи.
Трети стълб: политика за богатството
низкият дебат все по-често се насочва не само към доходите, но и към активностите . Възможни са:
- по-високи данъци върху големи наследства (в Обединеното кралство готвят 10% данък);
- по-ефективно облагане на луксозни недвижими имоти (основно жилище - нисък данък, прогресивен за следващите);
- регистри на действителната собственост (и в чужбина);
- по-строг контрол върху избягването на данъци.
Големият въпрос
Графиката поставя въпрос, който почти е по-дълбок от самото неравенство: може ли обществото, в което след данъци и трансфери най-богатият 1% получава два пъти по-голям дял от доходите в сравнение със средния европеец, да се доближи до европейския социален модел без същностна институционална промяна?
Данните подсказват, че ако сегашните тенденции продължават, България няма да се приближава към средноевропейското създадено на неравенство. Напротив, страната рискува да се превърне в своеобразен европейски лабораторен пример за съчетаване между ниски данъци върху капитала, висока концентрация на собственост и устойчиво нарастващ дял на доходите на най-богатия 1% .
Именно дебатът за данъчната система вече не е просто фискален въпрос. Той е въпрос за бъдещия социален модел на България . И за това доколко са прогресивни от „Прогресивна България“!
