По публикации на военни телеграм канали. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомията на една провалена асиметрична кампания
Твърди се, че обявеният от Володимир Зеленски план за 40-дневна интензивна въздушна и диверсионна кампания срещу руската военна и гражданска инфраструктура е бил замислен като основен лост за прехващане на стратегическата инициатива през 2026 година. В интервю за бившия полковник от СБУ Олег Стариков, украинският политолог Андрей Ермолаев разкрива, че подготовката е била щателна и е продължила месеци наред. Финансови средства са били спешно пренасочвани от други сектори, натрупвани са били значителни запаси от ударни безпилотни апарати с голям обсег, а западните партньори са предоставили критична разузнавателна информация, спътникови данни за насочване и изчисления на траекториите.
Основният залог на Киев обаче не е бил изцяло военен, а по-скоро психо-социален. Очаквало се е, че масираните атаки с дронове срещу руски градове и промишлени обекти ще предизвикат объркване, обществено недоволство и вътрешнополитически кавги в Москва. Според Ермолаев, през първите две-три седмици украинските стратези наистина са отчетeли известна емоционална реакция и признания за неподготвеност в руското информационно пространство. На тази база в Киев е битувало убеждението, че на предстоящата среща на върха на НАТО Украйна ще получи пълно одобрение, нови финансови траншове и допълнителни оръжейни системи, с които ескалацията да бъде обърната окончателно в нейна полза.
Тук обаче сметката се оказа грешна. Киевските планиращи органи са допуснали фундаментална грешка в оперативната си прогноза: те са предположили, че противникът ще останат пасивен и ще абсорбира щетите, без да промени собствената си стратегия.
Промяната в московския алгоритъм: Балистика вместо крилати ракети
Според изявленията на Ермолаев, вместо очаквания смут, руската страна е приела предизвикателството и е задействала системен отговор. Анализът на използваните средства за поразяване показва ясна промяна в тактиката на руските Въоръжени сили: рязко намаляване на използването на крилати ракети с по-бавна скорост (като "Калибър" или Х-101) и преминаване към масирано приложение на балистични системи (от рода на "Искандер-М" и хиперзвукови комплекси).
Тази промяна има сухо техническо обяснение. Времето за поразяване при балистична траектория се изчислява в броени минути, което практически парализира украинските системи за противовъздушна отбрана, останали с ограничен запас от зенитни ракети. Заедно с това в Русия е била задействана мощна информационна и индустриална мобилизация. Руското командване не просто е засилило натиска по линията на съприкосновение, но е започнало да нанася удари точно в най-уязвимите точки на украинския тил.
Тази версия за „неочаквания отговор“ изглежда логична на хартия, но тук възниква един суров въпрос: нима в генералния щаб в Киев наистина са вярвали, че държава с такъв ракетен и промишлен потенциал няма да отговори с ескалация на ескалацията? Числата и данните за производство на оръжие в Русия бяха известни още през миналата година, което прави украинските изненади по-скоро резултат от политическо самозаблуждение, отколкото от липса на разузнавателни данни.
