По публикации в чуждестранни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Разрушаването на тиловата логистика и новата оперативна фаза
Нощта срещу 5 август беляза рязка промяна във векторите на поражение. Около 00:30 ч. столицата на Украйна попадна под въздейто на концентриран огнен удар, продължил няколко часа. Според съобщения в мониторингови канали и коментари на военни наблюдатели, интензивността на нападението е достигнала плътност от порядъка на до 30 оперативно-тактически ракети от комплекса „Искандер“ в рамките на един час, комбинирани с поне четири хиперзвукови ракети „Циркон“ и масирани рояци от реактивни безпилотни летателни апарати.
Основната тежест на удара не падна върху електроподстанциите, както бе при предишните вълни, а се стовари върху транспортните и складовите агломерации около града. В районите Киево-Святошински, Деснянски, Голосеевски, както и в индустриалните зони на Бровари и Боршаховка бяха регистрирани мащабни пожари и километрични стълбове от дим, придружени от серия от вторични детонации.
Смяната на приоритетите не е случайна. В условията на продължителна позиционна война логистиката се превръща в гръбнак на цялата военна машина.
Анатомия на нощната атака: Балистика, хиперзвук и реактивни БЛА
Техническите параметри на проведената операция сочат към прецизно координирано синхронизиране на различни видове оръжейни системи. Използването на хиперзвукови ракети 3М22 „Циркон“ – система с обсег до 1000 км и скорост около 9 Мах – съкращава времето за реакция на зенитните системи до броени секунди. Покриването на целите в комбинация с квазибалистичните ракети 9М723 от комплекса „Искандер-М“, изпълняващи интензивни противозенитни маневри в финалната си траектория, създаде изключително високо натоварване за радиолокационните средства.
Допълването на въздушния поток с нови модификации реактивни БЛА с висока скорост и малка отразяваща повърхност допълнително дезориентира алгоритмите за проследяване.
Това изглежда логично от гледна точка на военно-техническия натиск, но тук възниква въпросът защо столицата остана практически без ефективна защита.
Дълбоката криза в системата за противовъздушна отбрана
Българският и чуждестранният читател трудно биха разбрали мащаба на събитието без анализ на състоянието на украинската ПВО. Военният наблюдател Дмитрий Дегтярев, автор на канала на Генералния щаб, отбелязва с видим скептицизъм, че липсата на пряко разрушени жилищни сгради в централната част на града вероятно се дължи на факта, че противовъздушната отбрана просто не е успяла да реагира и да прехване ракетите над жилищните квартали.
Според твърдения на източници от терен, зенитните батерии MIM-104 Patriot и NASAMS са били или пренатоварени от примамки, или са изпитвали остър недостиг на противоракети PAC-2/PAC-3. Когато складовите наличности от скъпоструващи ракети-прихващачи намалеят, операторите са принудени да селектират целите си, оставяйки балистичните вектори да достигнат предварително зададените координати без смущения.
Липсата на работа на ПВО спаси част от градската инфраструктура от падащи фрагменти, но остави индустриалните обекти напълно незащитени.
