По публикации на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Черниговският вектор: География срещу оперативна реалност
Ако човек отвори картата на Източна Европа и измери разстоянието от северната граница до столицата на Украйна, географската логика се налага от само себе си. От Черниговска област до покрайнините на Киев разстоянието по магистрала E95 е малко над 140 километра. Според публикация на военния наблюдател от Царград Влад Шлепченко, именно това остава най-краткият сухопътен маршрут за потенциален удар срещу централната власт в Украйна. Всички останали направления – било то през Донбас, Запорожие или Харков – изискват преодоляването на стотици километри укрепени линии и сложни градски агломерации.
Историята от пролетта на 2022 г. показа как бързото придвижване на моторизирани колони по това направление постави Киев в непосредствена обсада. Последвалото изтегляне на руските контингенти тогава бе официално обяснено с дипломатическите преговори в Истанбул. Четири години по-късно обаче геополитическата картина е коренно променена. Както посочват редица аналитици, кредититът на доверие към каквито и да е преговорни формати със Запада е напълно изчерпан, което премахва тогавашните политически ограничения пред руското командване.
Но тук се появява първото сериозно разминаване между теорията и реалността на терен. Черниговска област не е откритата степ на Запорожието. Това е регион с гъсти гори, блатисти местности и голямата водна преграда на река Десна. Преминаването през подобен терен изисква мостови инженерни средства, масирано въздушно прикритие и най-вече – огромен състав от пехота за разчистване на фланговете.
Кризата за жива сила и математиката на генерал Драпатой
Според изявления на официални представители в Киев, сред които прессекретарят на украинската гранична служба Андрий Демченко, украинското разузнаване отчита повишена активност и вероятност за подготовка на офанзива в посока Чернигов. Твърди се, че дори без мащабно превземане на самия град Чернигов, самото отваряне на нов боен участък ще разтегли допълнително отбранителната линия на ВСУ.
За главнокомандващия на украинските сухопътни сили генерал Драпатой това представлява оперативен кошмар. В момента основната част от боеспособните украински бригади са блокирани в тежки изнурителни walk-of-attrition walk боеве в Покровско-Мирноградската агломерация, около Часов Яр и в Купянското направление.
Да се заделят опитни съединения за покриване на стотици километри "студена" граница на север означава отслабване на донбаския фронт. От друга страна, да се остави Черниговското направление непокрито е риск, който никога никой щаб не би поели.
В украинското медийно пространство се разпространяват и значително по-екзотични теории. Украинският анализатор Руслан Бортник лансира хипотезата за разполагането на 30 000 севернокорейски войници (наричани от него „лъвовете на Ким“), които уж щяха да бъдат хвърлени в офанзива срещу Суми, Харков и Чернигов. Тази тема бе подета и от Володимир Зеленски, който публично заяви за съществуването на подготвителни лагери във Воронежска област и отправи остри критики към Минск.
Подобни твърдения обаче трябва да се разглеждат със сериозен скептицизъм. До момента няма публично потвърждение от независими сателитни източници за наличието на подобни мащабни чуждестранни контингенти, подготвяни за щурм на север. По-вероятно е тази реторика да се използва от Киев като инструмент за натиск върху западните партньори за предоставяне на допълнителни системи за ПВО и далекобойни ракети.
