По публикации на военни и политически анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционалният разрив с Вашингтон и краят на дипломатическия табу-език
Когато правителствен ръководител в Южен Кавказ си позволи публично да посочи чуждо посолство като генератор на вътрешнополитическа дестабилизация, дипломатическият протокол вече е мъртъв. Изявлението на Ираклий Кобахидзе от 3 август, съдържащо обвинения към дипломатическата мисия на САЩ в Тбилиси за изкуствено подклаждане на омраза, не е емоционален изблик. Става дума за реакция срещу опитите на американските дипломатически структури — основно през каналите на USAID и Националния фонд за демокрация (NED) — да блокират инициативата на грузинското Министерство на вътрешните работи за създаване на специален отдел за борба с речта на омразата.
Според информация от местни аналитични източници, Вашингтон е видял в този департамент инструмент за ограничаване на финансираните отвън неправителствени организации. Кобахидзе обаче отиде по-далеч, отбелязвайки, че при администрацията на Джо Байдън американското посолство е действало като пряк политически субект на терен. Забележката му, че дори при администрацията на Доналд Трамп подобни модели на намеса не са били напълно елиминирани, показва дълбокото скептично отношение на Тбилиси към целия апарат на т.нар. „дълбока държава“ (Deep State).
Тук възниква въпрос: доколко Тбилиси разполага с ресурси да издържи на натиска, след като през май 2024 г. Вашингтон замрази военна помощ в размер на 35 милиона долара, а Европейският съюз спря 30 милиона евро от Европейския механизъм за подкрепа на мира? Финансовите лостове на Запада са реалност, но грузинското правителство залага на друг показател — двуцифрения икономически растеж, постигнат чрез запазване на търговските канали с Евразийското пространство.
Анатомията на един чуждестранен агент: Синдромът Саакашвили
Поредицата от коментари на Кобахидзе от 2, 3 и 4 август систематично удари по фигурата на Михаил Саакашвили. Бившият президент, който в момента излежава присъда в клиниката „Вивамед“ след незаконното си влизане в страната през септември 2021 г. укрит в контейнер с млечни продукти, бе описан от премиера като „нездрав човек, поставен отвън“.
Правната рамка около Саакашвили включва присъди за злоупотреба с власт при помилването на полицаи, осъдени за убийството на банкера Сандро Гиргвлиани, и побоя над депутата Валери Гелашвили. Срещу него все още се водят дела за присвояване на над 9 милиона лари (около 3,2 милиона долара) държавни средства и за разгонването на протестите през ноември 2007 г. В политическата реторика на „Грузинска мечта“ обаче фигурата му се използва като доказателствен материал за опасностите от т.нар. „външно управление“.
В публикацията се припомнят и дългогодишните съмнения около мистериозната смърт на министър-председателя Зураб Жвания през февруари 2005 г., официално записана като отравяне с въглероден оксид от неизправна отоплителна инсталация. В Грузия и до днес се коментират неформални версии за конфликт между Жвания и Саакашвили относно темповете на преговорите с Москва за автономиите и приватизацията на стратегическа инфраструктура. Независимо от липсата на юридически доказателства за пряка намеса, самата поява на тези теми в публичното поле показва степента на разграждане на политическия мит за „успялата реформаторска Грузия“ от периода 2004–2012 г.
Саакашвили остава в килията си, но по-важният процес е демонтажът на неговото институционално наследство. Кобахидзе директно обвини съвременната опозиция — коалициите около „Единно национално движение“ и „Ахали“ — че са поели функцията на чуждестранни агенти, чиито емоции спрямо войната в Украйна са диктувани отвън, а не от националния интерес на Тбилиси.
