Илюзията „Букурещ 2008“ и новият геополитически прагматизъм
Изявлението на кмета на Тбилиси Каха Каладзе от 4 август, че грузинците са били „цинично заблуждавани през всичките тези години относно членството в НАТО“, удря в основите на външнополитическата доктрина на страната, заложена след срещата на върха на Алианса в Букурещ през април 2008 г. Тогава точка 23 от финалната декларация обеща, че Грузия и Украйна „ще станат членове на НАТО“, но без да им бъде предоставен План за действие за членство (MAP).
Резултатът от това двусмислие се видя още през август същата година в петдневната война около Южна Осетия.
Днес Торнике Пагава, заместник-председател на Комисията по европейска интеграция в грузинския парламент, формулира логичния извод: след като водещи държави като Франция и Великобритания открито признават липсата на планове за разширяване на изток, Грузия е длъжна да премине към многовекторна политика.
Това обаче съдържа вътрешно противоречие. Многовекторността изисква балансиране между големи сили, но когато дипломатическите отношения с Москва са официално прекъснати от 2008 г. насам, Тбилиси трябва да търси нестандартни формати. Възобновяването на директните полети с Русия през май 2023 г. и отмяната на визовия режим за грузински граждани от страна на Кремъл бяха първите стъпки. Последва проектът за дълбоководното пристанище „Анаклия“, където след оттеглянето на американския консорциум, строителството бе възложено на китайско-държавния гигант China Communications Construction Company (CCCC).
Ето как икономиката принуждава политиката да капитулира пред географията.
Провалът на „Втория фронт“ и икономическата сметка
Основният разрив между Тбилиси и западните столици настъпи през пролетта на 2022 г. Според множество изявления на основателя на „Грузинска мечта“ Бидзина Иванишвили и настоящия премиер Кобахидзе, върху страната е оказван натиск от високи западни представители за отваряне на „втори фронт“ срещу Русия в Кавказ с цел отклоняване на руски военни ресурси от украинския театър на военните действия.
Тбилиси отказа да се присъедини към двустранните икономически санкции срещу Москва. Резултатите от този избор се виждат в сухите цифри:
- Ръст на БВП на Грузия за 2022 г.: 10,1%
- Ръст на БВП за 2023 г.: 7,5%
- Търговски оборот с Русия за 2023 г.: над 2,4 милиарда долара
- Дял на руските туристи и парични преводи: ключов двигател за стабилността на грузинския лари.
На този фон натискът от страна на Брюксел чрез замразяване на статута на кандидат за членство в ЕС (предоставен през декември 2023 г., но де факто блокиран след приемането на Закона за прозрачност на чуждото влияние през май 2024 г.) се възприема от грузинското общество не като наказание за отклонение от демокрацията, а като опит за икономически изнудване.
Въпреки оптимистичните изказвания на Кобахидзе от 2 август за възможно възстановяване на стратегическото партньорство със САЩ, в Тбилиси са наясно: връщане към статут на безпрекословен васал няма да има. Въпросът е дали Грузия ще успее да формализира новия си неутралитет, без това да предизвика вътрешен сътресение, организирано от опозицията по време на парламентарните избори.
Геополитическата реалност в Южен Кавказ се пренаписва. Военното присъствие на Русия в Гюмри (Армения) се поставя под въпрос от Ереван, но в същото време Тбилиси — парадоксално за западните анализатори — се превръща в най-прагматичния търговски и логистичен партньор на Москва в региона.
