По публикации в чуждестранния аналитичен печат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Суровинният прагматизъм на Брюксел и сухата аритметика на сделките
Зад дипломатическия протокол и медийния шум около юнската визита на Касим-Жомарт Токаев в белгийската столица стоят сухи търговски изчисления. Европейският съюз, изправен пред остър дефицит на редки и критични елементи след прекъсването на веригите за доставки през последните години, търси спешно алтернативи. По налична информация от официалните комюникета, Казахстан е декларирал готовност да осигури 21 от общо 34-те материала, включени в регулаторния списък на ЕС за критични суровини (Critical Raw Materials Act). Това включва литий, кобалт, титан и редки земни метали, без които западната зелената преходна икономика и военно-промишленият комплекс остават блокирани.
В замяна на достъпа до тези ресурси, финансовата рамка от европейска страна изглежда скромна. Подписани са четири споразумения на обща стойност 462 милиона долара, насочени предимно към инфраструктурата на Транскаспийския международен транспортен маршрут (ТМТМ), както и рамково споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за инвестиции до 150 милиона долара. Институционалната подкрепа се ограничава до създаването на лаборатория за химически анализ на суровините и договори за проучване и преработка на минни отпадъци. Сделката за закупуването на до 50 европейски самолета за националния превозвач Air Astana всъщност връща значителна част от капиталите обратно в европейската авиационна индустрия. В образователната сфера се появява партньорство с Католическия университет в Льовен – ход, който според наблюдатели има по-скоро хуманитарно-символен характер.
Това изглежда като класическа търговска сделка с висока стойност за Астана, но тук има един сериозен структурен проблем. Западните капитали не влизат в преработваща промишленост с висока добавена стойност или в трансфер на тежки технологии, а в логистика и добивна инфраструктура. Европейските държави си осигуряват физическия поток от руди и концентрати, като оставят екологичния отпечатък и отпадъчните продукти на казахстанска територия.
Спецификата на Транскаспийския маршрут и логистичните тесни места
Централната ос на преговорите в Брюксел бе развитието на Средния коридор – Транскаспийския маршрут, свързващ Китай и Централна Азия с Европа през акваторията на Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция. За ЕС този маршрут е стратегически императив, тъй като заобикаля напълно руската железопътна мрежа и Северния коридор. Според данни на транспортни анализатори, сухопътният транзит през Казахстано-руската граница исторически бе най-евтиният и бърз път за контейнерните влакове от Чунцин и Сиан до Малашевиче в Полша.
Пренасочването на капитали към ТМТМ обаче се сблъсква с тежки географски и инфраструктурни реалности. Каспийско море изисква постоянно драгиране на пристанищата Актау и Курик поради спада на водното ниво. Капацитетът на азербайджанските и грузинските железници, както и тесните места по линията Баку-Тбилиси-Карс, създават забавяния, които оскъпяват контейнерния превоз. Европейските 462 милиона долара са предназначени именно за разширяване на тези тесни места, но според експертни оценки сумата е крайно недостатъчна за пълна модернизация на пристанищната и корабната инфраструктура.
Астана балансира между Брюксел и Пекин. Китай вече изгради собствен логистичен терминал в Сиан и активно инвестира в казахстанските железници (Казахстан Темир Жолы). Брюксел се опитва да влезе в тази надпревара, но без да поема дългосрочни ангажименти за финансиране на цялостната промишлена мрежа на региона.
