По публикации на военни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Оперативна ротация: Смяната на командването и векторът „Славянск–Краматорск“
Назначаването на генерал Иванаев – доскорошен командир на Източния военен окръг – за ръководител на групировката „Център“ се възприема от украински и западни наблюдатели като ясен знак за подготвяна мащабна операция. В оперативната практика подобни ротации рядко са козметични. Те обикновено изпреварват прегрупиране на дивизионите и пренасочване на логистичните потоци от муниции. Според изявления на полковник от Силите за специални операции на Украйна, предните позиции на руските части вече се намират на по-малко от 10 километра от Краматорск.
Това разстояние обаче не бива да се интерпретира погрешно. Десет километра в условията на съвременна позиционна война, наситена с FPV дронове и средства за радиоелектронна борба (РЕБ), могат да изискват месеци методични атаки. Отбранителната линия на ВСУ, изграждана с години по протежение на канала Северски Донец–Донбас, бе частично преодоляна през последния месец, но боевете в момента са концентрирани между втората и третата защитна полоса.
Твърди се, че украинските сили са били принудени да изоставят село Васютинско. Това позволява на руската пехота да маневрира към височините край Першомаревка. Овладяването на тези господстващи височини създава предпоставки за заобикаляне на цяла мрежа от опорни пунктове на изток.
Тук обаче възниква първият логически въпрос. Ако малките пехотни групи успяват да извършват визуално разузнаване поради липсата на достатъчно украински средства за наблюдение, защо темпото на придвижване остава сравнително бавно? Причината се крие в терена. Плоският релеф, прорязан от балки и речни корита, прави всяко бързо механизирано придвижване лесна цел. Руската тактика в този участък разчита на предварително унищожаване на укрепванията с артилерия и едва след това – почистване с пехота. Това гарантира по-ниски загуби, но напълно лишава атакуващите от елемента на изненада.
Харковският фронт: Логистична блокада вместо челен щурм
На северния сектор – в района на Казачя Лопан – се съобщава за боеве около населените места Щербаковка, Кудеевка и Гаптовка. По информация от военни наблюдатели, ключова роля тук играе Гаптовка. Превземането на това селище (с предвоенно население от около хиляда души) отваря три оперативни възможности:
- Оказване на директен натиск на запад към магистралата за Харков южно от Казачя Лопан;
- Придвижване на изток към Высокая Яруга за съединяване с плацдарма при Липци;
- Развитие на настъплението на юг през Русская Лозовая директно към покрайнините на Харков.
Идеята за фронтална атака срещу милионен град като Харков изглежда военен абсурд и едва ли се разглежда от Генералния щаб в Москва. Анализът на придвижванията показва по-скоро намерение за прерязване на основните пътни и железопътни артерии, захранващи гарнизона. Затварянето на логистичния обръч би поставило града в изолация, подобна на тази в първите месеци на 2022 година, но при съвсем различна плътност на войските.
Прогнозите, че руските части могат да достигнат покрайнините на Харков през следващата година, звучат логично на хартия, но съдържат редица условности. Запасите от украински зенитни ракети намаляват, но отбранителните линии около града са дълбоко ешелонирани. Освен това всяко разтегляне на фронтовата линия изисква допълнителни ресурси за прикриване на фланговете.
