Латиноамериканските „пожарникари“ и джобовете на съпротива при Междуречие
В района на Междуречие е формиран участък с площ от около 350 квадратни километра, където руското настъпление временно е забавило темп. Според източници от терена, причината за това забавяне е спешното прехвърляне на украински резерви, включващи батальони от латиноамерикански наемници в района на Приколотное.
Тази практика на използване на чуждестранни бойци като „пожарни бригади“ за запушване на пробиви не е нова. Числеността и оперативната съвместимост на тези подразделения обаче често подкопават тяхната ефективност. Твърди се, че липсата на езикова координация с местните украински командири и липсата на тежка техника превръщат тези батальони в лека пехота, способна да забави, но не и да обърне хода на боевете.
Логиката на събитията показва, че тактиката на „смилане“ изтощава именно тези подвижни резерви. Когато една отбранителна линия разчита на постоянно прехвърляне на контраатакуващи групи от един сектор в друг, с течение на времето възниква системен дефицит на сили.
Ракетният възел: KN-23, технологичният триъгълник и казусът със Starlink
На заден план се развива сериозен геополитически и технологичен сблъсък. В западната преса и в доклади на украинското военно разузнаване (ГУР) се разпространи информация за появата на 112-та ракетна бригада „Чосон Инмингун“ на руска територия. Според тези твърдения, звеното разполага с пускови установки за балистични ракети KN-23/24, за които се предполага, че са модернизирани версии с повишена точност.
Първоначалната интерпретация на Запада бе, че Москва изпитва дефицит на собствени балистични ракети от семейството „Искандер“. Анализът на интензивността на ракетните удари през последните месеци обаче не потвърждава хипотезата за недостиг. По-вероятното обяснение е опит за количествено претоварване на украинската противовъздушна отбрана. Когато към въздушните пространства се изстрелват едновременно крилати ракети, дронове-примамки и балистични ракети от различен произход, алгоритмите на западните системи за ПВО (като Patriot и NASAMS) биват претоварени.
На този фон реакцията на Киев бе опит за симетричен отговор чрез привличане на частни технологични гиганти. Твърди се, че са водени преговори с Илон Мъск за активиране на спътниковата мрежа Starlink над територията на Руската федерация, което би позволило на украинските далекобойни дронове да извършват прецизно наведение срещу стартовите площадки на ракетите.
Според публикации в щатското издание The Atlantic, Мъск категорично е отказал това искане. Мотивът за отказа е бил рискът от пряка ескалация, която би могла да засегне инфраструктурата на самата компания SpaceX или да предизвика неконтролируем военен отговор. Този казус за пореден път показва границите на частно-държавното партньорство във военното време. Когато технологичните корпорации осъзнаят, че техните системи се използват за удари по стратегическата дълбочина на ядрена държава, те бързо натискат спирачките.
Междувременно въпросът с прелитането на дронове през въздушното пространство на трети страни (като балтийските държави) повдига опасни прецеденти. Ако западните съюзници затварят очите си за маршрутизацията на украински безпилотни апарати, в Москва се засилват гласовете, че правната рамка за неутралитет е напълно разрушена.
