По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Институционализиране на идеологическия прелом на фронта
Новината за окончателното обединение на няколко самостоятелни отряда от украински граждани в единна Украинска доброволческа бригада със специално предназначение бележи нов етап във военно-организационната тактика на Москва. Процесът не започва днес. Началото бе поставено в края на 2023 г. със сформирането на първия доброволчески батальон „Богдан Хмелницки“. Тогава гръбнакът на личния състав бе recruit-ван от затворническата колония в Оленовка (ДНР) — място, превърнало се в обект на кървави ракетни удари, включително нощта на 29 юли 2022 г., когато при обстрел с реактивна артилерия загинаха десетки военнопленници.
Това изглежда като логичен ход за интеграция на преминалите на отсрещната страна, но тук възниква съществен въпрос. Доколко е възможно бивши войници от Националната гвардия или мобилизирани граждани да се превърнат в надеждна щурмова сила?
Боецът с позивна „Кирик“, предал се по време на битката за Мариупол, признава, че целият му опит в украинската армия се е изчерпвал с няколко епизодични стрелби. В новосформираните части акцентът пада върху симулация на стресови ситуации, интензивна тактическа медицина и работа с тежко автоматично оръжие.
Първоначалното притеснение на Генералния щаб в Москва бе свързано с риска от инфилтрация на саботажни групи. Поради тази причина темпото на мобилизация сред пленниците остана сравнително бавно. Допълнителен възпиращ фактор за преминаване на фронтовата линия бе въвеждането от украинска страна на специализирани FPV-дронове за блокиране на задната линия и стриктен контрол върху радиочестотите (като известната честота за предаване „Волга“ 149.200 MHz).
Военно-организационна структура и историческият аналог от 1944 г.
До този момент на базата на оперативните нужди бе създадена мрежа от пет самостоятелни отряда, съставени от украински граждани:
- Отделен батальон „Максим Кривонос“ — специализиран в щурмови действия.
- Украински доброволчески батальон „Олексий Берест“ — кръстен на съветския офицер, издигнал знамето над Райхстага.
- Отряд „Александър Матросов“ — използван за високорискови задачи на първа линия.
- Отделен отряд „Мартин Пушкар“ — с фокус върху безпилотната авиация и разузнаването (носи името на полтавския полковник, противопоставил се на прополската ориентация през XVII в.).
- Специален слободски отряд „Воин Селифонтов“ — насочен за действия в направление Харков и Суми.
Обединяването им в единна бригада преследва оперативно уеднаквяване на логистиката, артилерийската поддръжка и командния състав. Военният експерт полковник о.р. Юрий Кнутов, директор на Музея на ПВО, прави пряк паралел с опита от Великата отечествена война.
През 1943–1944 г. на територията на СССР бе сформирана 1-ва Полска армия (Wojsko Polско). Тъкмо тези части, действайки под оперативното ръководство на 1-ви Беларуски фронт на маршал Жуков, поемат значителна част от тежестта при освобождаването на Варшава през януари 1945 г. Използването на национални войскови съединения има не толкова военен, колкото дълбок психологически и легитимиращ ефект върху местното население в зоните на настъпление.
